Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 108

Дагула IV, Строго секретен военнопленнически лагер №3. В него ли се намираше? Тази гола… чиния? Майлс смътно си беше представял бараки, маршируваща охрана, ежедневни проверки, тайни тунели, комитети за бягство.

После разбра, че куполът прави всичко това ненужно. Защо са необходими бараки, за да предпазват пленниците от атмосферните условия? Това правеше куполът. Защо е необходима охрана? Куполът не позволяваше на затворените под него да избягат. Той беше нечуплив. Нямаше нужда нито от охрана, нито от проверки. Тунелите бяха безсмислени, комитетите за бягство — абсурдни. Куполът беше достатъчен.

Изглежда, единствените постройки бяха големите сиви пластмасови гъби, разположени на около сто метра една от друга по периферията на купола. Само около тях се забелязваше някаква активност. „Тоалетни“ — досети се Майлс.

Майлс и тримата пленници с него минаха през портала, който се затвори зад тях преди входа, през който трябваше да влязат, да се отвори. Най-близкият обитател на купола, мъж, лежеше на няколко метра от тях върху постелка, подобна на онази, която Майлс държеше в ръцете си. Той завъртя бавно глава да види малката група новодошли, усмихна се кисело и се обърна на другата страна с гръб към тях. Никой друг не си направи труда да ги погледне.

— Боже Господи — промърмори един от хората с Майлс. Той и двамата му приятели несъзнателно се приближиха един до друг. Бяха казали, че са от едно поделение. Майлс ги срещна буквално минути преди последните етапи на обработване, където на всички дадоха необходимите вещи за живот на Дагула №3.

Широки сиви панталони. Сива туника с къси ръкави. Правоъгълна постелка за спане, навита на тръба. Пластмасова чаша. Това беше всичко. Това и номерата, кодирани върху кожата. Майлс много се раздразни, че сложиха номерата по средата на гърбовете им, където не можеха да ги видят. Напразно се извиваше, протягаше шия и пъхаше ръка под ризата да почеше чисто психологическия сърбеж. Кодировката не се чувстваше.

Срещу тях идваше група от четирима или петима мъже. Комитет от посрещачи? Майлс изпитваше отчаяна потребност от информация. От кого от тези безброй сиви мъже и жени можеше да я получи? „Не, не са безброй — каза си твърдо Майлс. — Тук всички са преброени.“

Жалки останки от 3-то и 4-то бронирани всъдеходни диверсионно-разузнавателни поделения. Изобретателните и упорити цивилни защитници на транзитна станция Гарсън. Почти целия Втори батальон на Уноуи. И 14-те оцелели командоси от високотехнологичната крепост на Фалоу Кор. Точно десет хиляди двеста и четиринадесет. Цветът на планетата Марилак. Десет хиляди двеста и петнадесет, ако броеше и себе си. Трябваше ли да брои и себе си?

Комитетът по посрещането се спря на няколко метра от тях. Бяха силни и високи, и мускулести, но не проявяваха никакви признаци на дружелюбие. Безчувствени, враждебни, изпълнени със смъртна скука очи.