Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 98

— О, господи! Искам те… болен съм по теб, Ник! Излекувай ме!

Без да го е грижа какво щяха да разкрият думите му, ако Никол ги чуеше, той я взе на ръце и я занесе до леглото. Това, което последва не можеше да се сравнява с нищо от преди. Те се движеха с бавни, чувствени движения, като изпаднали в транс. За първи път в живота си Никол разбра какво означава да се прави любов. Защото те наистина правеха любов, не задоволяваха просто едни животински страсти. Тяхната страст беше изразена по възможно най-естествен и красив начин.

Пръстите й бавно опипваха топлата, кадифена плът на Кристофър. Ръцете й се плъзгаха като на сън по лицето, носа му, устата, набъбнали от страст, по покритите с черни, странно меки, косъмчета гърди, по гърба и тъмната твърда коприна на косите. Тя беше тази, която поднесе устни, обхванала с ръце лицето му и ги задвижи с омайващо предизвикателство.

При първото й, изкусително докосване Кристофър беше останал неподвижен, уловен в чувствената й паяжина. Разтреперан от силата на желанието си той я остави да се наслади на опасното удоволствие да го възбужда. Издържа на това изключително удоволствие толкова дълго, колкото можа, но когато гърдите й леко докоснаха неговите и тя накрая го намери той изстена, обърна се и я привлече под себе си. Улавяйки долната й устна със зъби той прошепна:

— Изтезаваш ме, нали?

Пусна устата й и устните му бавно прокараха огнена диря по шията и гърдите й. Ръцете му нежно галеха Никол и тя усети как цялото й тяло започва да трепери, когато устните му поеха втвърдените й зърна, а дъхът й спря, когато ръцете му нежно се плъзнаха между бедрата й. Докосването му, деликатно, но настоятелно, предизвика пронизваща, сладка агония на копнеж и тялото й само започна да се движи в ритъма на пръстите му. Този път тя не се задоволи с пасивна роля. Ръката й улови косата му и привлече устните му към своите, а другата отиде там, където Кристофър най-много я желаеше. Щом пръстите й докоснаха тази твърда, гореща и пулсираща част от него той изстена. Бързо я покри с тялото си и двамата се стопиха един в друг. Той я изпълни и се изтегна в деликатната мекота, докато от Никол излезе слаб стон на удоволствие и болка. Но, когато при този полуживотински звук той се поколеба, тя стегна крака около него и прошепна с дрезгав глас:

— Не! Не ме напускай… не още, моля те!

Тялото му конвулсивно се разтърси от думите й и той започна да се тласка в нея бавно, почти лениво, подпомаган от нетърпеливо вдигащите й се бедра. Устните му продължаваха да се движат трескаво по лицето й.

Никол му се беше отдала напълно, с всяка фибра на тялото си. Тя като че ли го поглъщаше. Поглъщаше уханието му с лек намек на тютюн, уиски и нещо, което беше самият Кристофър. Въртеше се като в чувствен сън, опиянена от вкуса му, с отворена уста, спускаща се към врата му, с език, облизващ соленото от пот рамо. Правеше това само, за да се върне отново гладна и дивашки да се нахвърли на устните му, предлагащи й опияняващо вино.