Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 96

— Ще се помириш ли с мен или ще продължаваме тази непрекъсната война?

Никол предпазливо отстъпи:

— Ще се опитам да се отнасям с тебе като с мой покровител, но не очаквай да те харесвам!

Кристофър кимна.

— Това ще свърши работа — каза ведро той. — Повече би те изтощило много.

През останалата част от деня Никол плуваше в мъглата на объркването. Не можеше да го разбере — в една минута беше жесток и брутален, в следващата взискателен, после я питаше за мнението й, като че ли имаше значение за него. Кристофър трябваше да замине за Ню Орлианс в сряда и те прекараха следващите два дни, отнасяйки се един към друг с педантична учтивост.

Сутринта преди заминаването му, след като закусиха, Никол зададе един въпрос, който беше в ума й от известно време.

— Какво знае за мене мисис Игълстоун? Как си й обяснил присъствието ми тук?

— Не съм й обяснявал.

Изненадана Никол впи поглед в неговия.

— Имаш предвид, че тя не знае, че съм тук?

— Все още не. Но ще научи преди да пристигне. Възнамерявам да й кажа малко от истината — че си се била дегизирала като момче и си ми била прислужник, докато съвсем скоро съм открил тайната ти. Естествено — каза той с шеговита нотка, — след като съм разбрал коя си, веднага съм се заел да уредя нещата.

Никол го гледаше объркана.

— Но-но — взе да заеква тя, — какво ще стане с историята, която ми разказа — че съм живяла с нея в Канада?

— Хммм. Не се безпокой. Мисис Игълстоун ще поддържа цялата измислица, но в момента трябва да знае само това, което искам аз. Да се надяваме, че ще стане така.

Кристофър прекара остатъка от деня, зает с работите на Тибодю Хауз. Умишлено прогонваше от съзнанието си мислите за Никол, принуждаваше се да отрича колко много я желае.

Когато слезе за вечеря, Никол вече беше в столовата. Беше облечена във великолепна рокля от ефирна, светлозелена коприна, която толкова подхождаше на кожата й. Роклята беше с модно ниско деколте и Кристофър срещаше доста трудности при опитите си да откъсне поглед от разкритата сатененогладка плът. Косата й падаше на меки спирали около лицето. Докато оценяваше гледката бе обхванат от силно желание да съдере роклята и да развали прическата й като я люби. Докато вървеше насреща й чувстваше, че тялото му го предава, втвърдявайки се от желание. Уханието на парфюма й беше омайващ и той с усилие устоя на първичните си инстинкти. Вбесен от себе си и ядосан на нея, че го възбужда, той хладно сигнализира на Сандерсън да сервира. По време на вечерята постоянно усещаше издуването в бричовете си. Учтивите опити на Никол да завърже разговор бяха посрещани с такава ненужна грубост, че тя се отказа да се прави на разговорчива.

След като се нахраниха тя стана и с облекчение напусна стаята. Чувстваше се странно депресирана. Кристофър едва изчака излизането й. Няколко минути след това той успя да стане от масата и отново овладя тялото си. Ядосан и неспокоен излезе навън с намерението да се разходи, за да му олекне. За нещастие отново заваля и след като измина няколко ярда, се върна обратно в още по-мрачно настроение. Качи се в стаята си, облече халат и си сипа уиски. Беше толкова кисел, че Хигинс, който обикновено си бъбреше вечер с него, с облекчение се измъкна от стаята. Лекият дъждец се беше превърнал в истинска гръмотевична буря.