Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 99

Ръцете на Кристофър бързо се спуснаха към бедрата й, повдигнаха ги в отчаяната нужда да намери облекчение. И двамата бяха погълнати от изгарящия пламък на желанието и телата им се сливаха с трескава бързина.

Болката в слабините й растеше, докато се превърна в сладка, пронизваща агония, която внезапно експлодира в прилив на удоволствие — толкова силно, че тя несъзнателно заби нокти в гърба му и изстена, произнасяйки името му. Тялото й беше мокро и треперещо от изключителния, поразяващ екстаз, предизвикан от Кристофър. Омаяна от изпитаното удоволствие тя остана да лежи в леглото, споделяйки изживяването му, тласъка на тялото му, когато накрая той не издържал повече се изля дълбоко в нея.

След това между тях нямаше думи. Само тишина и онова опияняващо чувство, което следва след такова огромно удоволствие. Удовлетворена и щастлива Никол скри глава в рамото на Кристофър и заспа като дете, притиснала тяло до неговото.

При Кристофър сънят не идваше толкова лесно. И понеже имаше опит с физическите изживявания, той знаеше, че тази нощ беше изключителна. Загледа се в лицето на спящата Никол. В съня чертите й бяха приели сладката невинност на младостта, тъмните мигли падаха като плътни ветрила върху кожата й, устата й беше мека и нежно извита, а прекрасната й коса се спускаше върху едната й буза. В този миг той почувства нещо странно — почуда от противоречивите емоции, които тя събуждаше у него и собственическото му чувство. Тя беше негова! И тези странни чувства изпитваше мъж, за когото жените бяха играчки. Някъде дълбоко в душата му съществуваше обич — ако не към Никол Ашфорд, то към Ник. Дори сега ясно си спомняше как преди пет години слабичкото тяло се беше притиснало до него в онази нощ. Той се усмихна в тъмното, спомнил си и яростното й нападение над конярчето. Каква дива котка беше тя! И ако имаше нещо, на което се възхищаваше, това беше духът. Без съмнение Ник беше едно от най-буйните малки дяволчета, които познаваше. Внезапно, неочаквано, при мисълта за опасностите, който я бяха грозяли през всичките тези години на „Ла Бел Гарс“, ръцете му инстинктивно се стегнаха около нея. После се усмихна на себе си. Бедната Ник, тя беше предпазена от всички други, но не и от самия него. Той сънливо отпусна буза върху косите й. Жените бяха забавни същества, с които да прекараш нощ-две. Никога не събуждай у себе си нежност към някоя от тях, сънено си помисли той. В това се крие някаква лудост.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

На следващата сутрин Никол бавно се събуди. Полежа в леглото с тяло и чувства, успокоени за първи път от толкова седмици насам. С усмивка на устните си тя се протегна и посегна към възглавницата, която още беше вдлъбната от главата на Кристофър. Нямаше представа кога беше станал, но предполагаше, че сигурно е било призори. Мястото, където беше лежал бе все още топло. Ръцете й обгърнаха възглавницата така, като че ли тя се беше превърнала в голямото, силно тяло на Кристофър. Беше замаяна и отпусната, изпълнена с доволство.