Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 97

Застанал до отворените двойни врати, водещи към верандата, той гледаше набразденото от светкавици черно небе. Не му се спеше и бурята го накара да си представи, че отново плува на „Ла Бел Гарс“. Като в сън той се улови, че върви по верандата по посока на стаята на Никол.

Бурята я беше събудила и тя лежеше загледана в проблясващите като огнени камшици светкавици. Седна в леглото и усети студения въздух. Независимо от факта, че много харесваше новите нощници, тя предпочиташе да усеща допира на сатенените чаршафи до кожата си. Затова спеше гола. Сви колене до брадичката си и придърпа завивките.

Бурята й напомни за морето. Припомни си вкуса на дъжда по устните, вятъра в косите, когато стоеше на люлеещата се палуба. Стана бързо от леглото, грабна един от халатите и затича боса към френските прозорци, водещи към верандата. Тъкмо ги отваряше, когато се разнесе много силен гръм, последван от гигантска светкавица. Тя озари цялото небе и ясно очерта застаналия до перилата, с гръб към нея, Кристофър. Като го видя, тя замръзна. Силата на бурята вдигна халата й и го развя. Шокът от присъствието му я накара да отпусне прозорците, които стискаше здраво. Вятърът ги подхвана с такава сила, че ги хлопна с трясък в стената. При този шум Кристофър се обърна и те дълго останаха така, впили погледи един в друг. Никой не проговори. Никол почувства как стомахът й се стегна и дъхът и спря. Уплашена от събудените емоции тя тихичко извика и се запрепъва обратно към стаята си. Но Кристофър се придвижи като светкавица и с едно приглушено „Ник!“ я притегли в прегръдките си. Като се бореше със себе си, а и с Кристофър тя се опита да избяга. Не можеше да се избяга, не и от устните му, топли и настойчиви, движещи се бясно и нежно върху нейните. Тялото й се огъна под силата на неговото. Усети толкова неща — сладкия му вкус, дългите му, мускулести крака до своите и най-вече голотата им, тъй като и двамата бяха останали без халати. Дъхът й спря, когато се докосна до слабините му. Усещаше го твърд и натежал от желание.

А Кристофър, изгубен в собствения си ад, нямаше желание да се бори със себе си. Ник беше в прегръдките му и той не мислеше за нищо друго, освен за болката и удоволствието, което му доставяше тялото й. Тя изпълваше ръцете му така, както никоя досега. Високото й, стройно тяло му прилягаше така добре, като че ли беше създадено за него. Сега единственото нещо, което искаше беше да утоли копнежа си, навлизайки между бедрата й. Направо го болеше от този копнеж и изглежда Ник бе единствената жена, която можеше да излекува болката. И докато продължаваше да я целува, Никол престана да се съпротивлява. Остави обхваналия я глад да я завладее, глад, който само Кристофър можеше да породи. Усетил как тя се разтапя в ръцете му, той вдигна глава и настоятелно се вгледа в тъмните очи. Неговите блестяха от страст и съзирайки собствените си желания, отразени в нея прошепна едва чуто: