Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 94

Шърли Бъзби

Никол пребледня. Усети, че остава без дъх при внезапната им среща, а Кристофър не успя да прикрие светкавичния пламък, превърнал очите му в блестящо злато.

И двамата бързо се свестиха, въпреки че едно мускулче продължаваше да играе върху бузата на Кристофър, когато каза провлечено:

— Много красиво. Доставяш ми удоволствие, скъпа моя.

Забравила ролята си Никол каза троснато:

— Хич не ми пука! Хубавата перушина не прави непременно хубава птицата.

Кристофър само се ухили.

— В твоя случай е точно така.

— Я ме остави на мира. Да не съм ти някоя от прелетните птички!

Кристофър присви очи и тонът му стана по-остър.

— Достатъчно! Много добре знаеш, че този език е непристоен. Запомни го!

Никол бавно се спусна по стълбите и заставайки до него прошепна с усмивка:

— Чудя се, чия ли е заслугата за държанието ми? Кой поквари птичето?

Кристофър улови китката й и я дръпна към себе си. Сега и двамата бяха ядосани, а той се бореше и с желанието да я отведе в леглото си.

— Говори така пред някой друг и смятай, че с теб е свършено! — И понеже си спомни как тя целуна Алън в килията, му се прииска да я нарани. Затова добави: — И Алън ще умре!

— Копеле! — изсъска Никол със святкащи от яд очи.

Отвратен от себе си и от грозната сцена, той пусна ръката й.

— Достатъчно ли съм ясен?

— Напълно.

Кристофър се усмихна толкова хладно, че на Никол й се прииска да му залепи плесница.

— Тогава вярвам, че ще внимаваш с езика си за в бъдеще.

Без да му обръща повече внимание, тя се обърна и си тръгна, като държеше гърба си много изправен. Кристофър продължи да гледа след нея, възхищавайки се на лекото поклащане на полите й. Все още изпитваше желание да я грабне и да я отнесе в леглото си. После повдигна рамене и изкачи стълбите. Бързо се преоблече с бухнали бричове и прецизно скроено сако в испанскосиньо. Хигинс, в новата си роля на камериер, му подаде лъснати високи ботуши.

Кристофър го попита:

— Настани ли се? Имаш ли нужда от нещо?

Хигинс отвърна с усмивка:

— Всичко е наред, сър. Хубаво е, че няма да се връщаме в морето. Остарях вече за околосветски пътешествия.

Кристофър показа една усмивка, която малко хора бяха виждали.

— Е, не свиквай така бързо с домашната обстановка, приятелю. Помни, че след около шест седмици заминаваме за Англия.

Хигинс кимна, но усмивката му се стопи и той изказа съмненията си.

— Мислите ли, че е разумно, сър? Все още сме във война с Англия, а ние на практика сме дезертьори. Съмнявам се, че чичо ви ще се зарадва, когато се появите.

— Наясно съм с опасността, която ме грози от страна на чичо ми, Хигинс, но сме длъжни да върнем мис Ашфорд в дома й. Колкото до войната, в Англия тя не е по-популярна, отколкото тук. Ще се промъкнем незабелязани. — Кристофър каза тези думи с лекота, доволен, че не беше споделил с Хигинс истинската причина за пътуването. Това, което Хигинс не знаеше, не можеше да го нарани, напротив, можеше да спаси живота му, ако истинската мисия на Кристофър бъдеше разгадана и той заловен.