Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 93

Утринта се превърна в удоволствие. По молба на мис Майо Никол обличаше всяка рокля, а тя отбелязваше какво трябва да бъде поправено.

За през деня избраха кехлибаренобронзова рокля от шевиот с дълги ръкави по последна мода. Дрехата беше с висока талия и шокиращо ниско изрязано деколте. След като роклята беше готова, Майо колебливо предложи да направи прическа на Никол.

Изненадана и малко разтревожена Никол попита:

— Какво точно имате предвид?

— Мадмоазел, вие имате прекрасна коса. С такъв тъмен, меден цвят, но може би е малко дългичка и лошо подстригана.

Гледайки в огледалото тъмната огнена маса, която падаше до средата на гърба й Никол призна:

— Дааа, не съм полагала особени грижи за нея.

Окуражена мис Майо предложи:

— Да я скъсим мъничко и ще бъде по-лесно да ви правя модни прически.

Никол с готовност се съгласи. В очите й блестеше пакостливо пламъче. Сигурна беше, че ако знаеше, Кристофър щеше да забрани подрязването на косата. И така, в отлично разбирателство те се заеха да сътворят „новата“ Никол.

Два часа по-късно пред огледалото стоеше много модерно облечена млада лейди. Косата й беше подрязана и стигаше малко под раменете. Майо я беше направила на букли, които беше вдигнала на кок, оставяйки една къдрица да пада до рамото. Кехлибарената рокля й стоеше перфектно, а цветът много й отиваше. Никол дълго гледа в огледалото високото, безспорно елегантно създание. Не можеше да повярва, че тази млада жена с тъмни очи и прекрасна фигура е самата тя.

Сърцето й трепна, като си помисли дали Кристофър щеше да хареса новата Ник повече от предишната. Или щеше да продължи да я люби полудивашки, полунежно в един миг, а в следващия да й ръмжи и да й се зъби.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ако Никол беше изведена от равновесие от събитията през изминалия ден, то с Кристофър се случи същото. Не беше очаквал, че ще изпита такова удоволствие при вида на стройната фигура в момчешки одежди, нито пък, че ще го обхване съжаление, заради евентуалната им раздяла. Това, че изпита тези две чувства го остави разкъсван от ярост.

Нямаше намерение да попада в същия капан, в който бе паднал преди години. Не и с дъщерята на онази кучка Анабел! Отървал се от гнева си, затръшвайки вратата на библиотеката, той нареди на Сандерсън да му сервира уиски в оръжейната. Чашите се изливаха една след друга в гърлото му, нещо, което рядко му се случваше, но точно сега не желаеше да мисли за нищо.

Каза си, че събитията се развиваха точно по план и ако изпитваше някакво съжаление, то беше защото още не се беше наситил на тялото на Никол.

На другата сутрин се събуди в лошо настроение.

Обут в удобни бричове и високи ботуши, той направи приготовления да прекара сутринта с управителя си, Ханс Бартел. Трябваше да разгледа счетоводните книги на плантацията и да подготви нещата за заминаването си.

След като си свърши работата с Ханс, той се върна в къщата в доста по-добро настроение. Надяваше се тайно да види Ник, облечена в някоя от фините одежди. Кристофър се насочи към стълбите, с цел да се преоблече за обяд тъкмо, когато Никол се канеше да слезе. Зърнали се един друг, те замръзнаха за около секунда. Никол, посред стълбището, а той стъпил с единия крак на най-долното стъпало.