Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 58

— Нямам намерение отново да те наранявам. — После добави безцеремонно: — Освен, ако не ме принудиш.

Никол потръпна. Нежните й устни се свиха в знак на протест. Топазените очи го проклинаха.

Без да се засяга от враждебността й той махна завивките и откри голото й тяло. Никол си наложи да стои неподвижно, докато ръката му леко се придвижи по бедрото й. Но Сейбър, с въздишка на съжаление прогони желанието и нежно взе наранената й китка. Тя изстена, макар и тихо и Сейбър се усмихна съчувствено.

— Съжалявам, малката. Не бих те наранил нарочно, но нямах никакво желание да прекарам остатъка от живота си писукайки като момиче, след като ме ръгнеш в гърлото.

При други обстоятелства Никол би се посмяла на думите му, но сега не й беше до това. Тя не можеше да отрече, че беше привлечена от него. Гледаше го и се чудеше защо все още го намира за привлекателен. Със суровите си черти, със златистожълтите очи, искрящи върху брадатото лице и с коса, толкова черна, че синееше, той беше така отвратително поразителен.

Докосването на Сейбър беше нежно. Беше сигурен, че китката й не е счупена, понеже с точност знаеше колко силно бе стиснал. Само беше доста подута и очевидно я болеше. Той я превърза с професионално умение, като използва ленените превръзки, които бе наредил да донесат. Нямаше да я боли повече от ден-два, а за болката имаше лауданум. Изсипа малко в една чаша, добави бренди и й го подаде.

— А сега ме упояваш? — присмя се тя.

Той леко се усмихна.

— Точно така лисичката ми. За твое собствено добро. Бъди добро дете и го изпий.

С гримаса на отвращение тя взе чашата и изпи съдържанието й на един дъх. Отпусна се на възглавницата и зачака. Предишното й отчаяние беше изчезнало. Брендито разнесе топлина по вените й, болката в китката намаля и тя си помисли, че може да посрещне бъдещето по-възторжено, отколкото бе смятала преди.

Сейбър постави на масата празната чаша и за нейна изненада се зае да мие тялото й. По лицето му нямаше и следа от желание, докато наведен над нея нежно отстраняваше следите от изгубената й девственост и собствената му, брутална страст. Колко странно, че след такива насилствени действия можеше да бъде толкова нежен. Неочакваната му любезност я разтревожи. Лауданумът я правеше сънлива и й се искаше той да я остави на спокойствие. Нали беше взел това, което искаше? Тя се размърда неспокойно под ръцете му, доволна, когато най-после той захвърли кърпите в купата.

Но изглежда Сейбър не беше свършил. Тя наблюдаваше с широко отворени очи как той съблече халата си и легна до нея. Лауданумът беше забавил рефлексите й, но тя вдигна юмруци и ги опря в гърдите му. Той се засмя и улови двете й ръце. Когато Сейбър се надвеси над нея, мрачен и решителен, тя избълва: