Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 49

Тя бавно кимна, усетила някакво вълнение да минава през вените й. Но Сейбър развали настроението й като жестоко се разсмя.

— Какво можеш да предложиш? Нямаш пукната нара и не смятам, че Алън е в такава позиция, та да сключва сделки с мен.

Ситуацията беше много деликатна.

— Нямам какво да ти предложа освен себе си. Предлагам ти сделка — аз идвам в леглото ти по собствено желание и оставам толкова дълго, колкото желаеш, а ти освобождаваш Алън — имаш думата ми!

ШЕСТА ГЛАВА

Безумното предложение на Никол постави Сейбър в затруднено положение. След няколко изнервящи минути той попита с любопитство.

— Нима казваш, че ще ми станеш любовница, ако освободя Балард?

— Точно така! — каза тя с повече увереност, отколкото в действителност чувстваше.

Погледът на Сейбър броди цяла минута по тялото й. Тя несъзнателно се стегна от яд.

— Е, сделката става ли?

С малко подигравателна усмивка Сейбър се отдалечи от писалището и без да бърза се приближи до нея. Тялото му беше топло и твърдо. Когато бавно я притегли в прегръдките си, Никол усети трепет, който нямаше нищо общо със страха.

— Защо не? — промълви той и тогава устните му, търсещи и проучващи, покриха нейните.

Казвайки си, че прави това заради Алън, Никол стоеше неуверена, но без да се съпротивлява, в ръцете на Сейбър. Устните й бяха нежни и неопитни. След секунда той вдигна глава и подхвърли.

— Трябва да се справяш по-добре, Ник.

Непоправимо откровена и леко жегната Никол отвърна:

— Как да се справям по-добре, като не знам какво се иска от мен?

Една вежда политна отново нагоре, този път решително невярващо.

— Продължаваш ли да се правиш на девствена? Ако бях на твое място не бих го правил. Видях те през онзи следобед, когато срещна Алън на лагуната и бях свидетел на нетърпеливата ти прегръдка. Никога, моя скъпа Ник, не ме прави на глупак.

Тя мрачно каза:

— Казвам истината и трябва да съм глупачка, за да се опитвам да те заблуждавам за нещо, което толкова лесно може да бъде доказано.

Тя наблюдаваше от близо чертите, покрити с тъмна брада и й се искаше той да не беше толкова вещ в прикриването на чувствата си. Какво ставаше зад тези неразгадаеми златисто-кехлибарени очи? Лицето му не го издаваше и Никол притеснено се размърда в прегръдките му. Секундите течаха, а той оставаше безмълвен. Най-накрая той каза тихо:

— Има само един начин да се установи това, нали?

Никол бавно кимна. Сърцето й лудо биеше. Като внимателно наблюдаваше лицето й Сейбър я пусна и каза рязко:

— Махаме се оттук. — Внезапна усмивка разведри лицето му и хвърляйки й закачлив поглед добави: — Предчувствам, че ни предстои изпълнен с удоволствия отдих.

Никол не каза нищо. Той беше приел безумното й предложение и тя беше длъжна да удържи на думата си. Поне щеше да се успокоява с мисълта, че Алън е спасен. Притеснено си спомни, че Сейбър не се беше съгласил с абсолютна сигурност, а само беше намекнал с толкова много думи, че щеше да го направи.

Разтревоженият й поглед падна върху сандъка, докато той го поставяше на рамо. Забелязал интереса й, Сейбър хладно се усмихна и каза нелюбезно: