Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 37

— Разбирам — хладно каза тя. — Боя се, че не ми е предоставен реален избор. Просто трябва да приема любезното ти предложение. Гласът й застърга при думата „любезно“ и Алън трепна от болка.

Той се протегна, улови ръката на Никол и я задържа в своята.

— Не го приемай по този начин, Ник. Ако го обмислиш, ще се убедиш, че съм прав. Сега това е единственото решение и много отдавна трябваше да настоявам да се осъществи. Не трябва да се тревожиш чак толкова, че ще плащам сметките ти — щастлив съм да го направя. Ако това не ти харесва можеш да си водиш сметки и да ми върнеш парите след като се оправиш със собствените си дела. — Той подмамващо я помоли: — Нека си останем приятели, Никол. От толкова дълго време сме заедно, че е невъзможно да се разделим с яд. Най-вече, защото ти мисля само доброто.

Неволна усмивка изви устните на Никол.

— О, дяволите да те вземат, Алън! От мене да мине. Уморих се да водя борба с теб, а и планът ти вероятно е най-мъдрото решение — призна тъжно тя. — Със сигурност нищо няма да изгубя от това. Но ще се разплатя с тебе — ще ти върна всяко пени.

Зад тях се чу дискретно покашляне. Обръщайки се Никол видя Сейбър, облегнат на вратата. Той ги наблюдаваше с кръстосани пред гърдите ръце. Тонът му беше язвителен, когато бавно изрече:

— Нещо не е наред с ръката на Ник, така ли?

Алън я пусна така бързо, като че ли се беше превърнал в горещ въглен. Изправи се веднага и измърмори:

— Ъъъ, Ник си мислеше, че му излиза цирей и аз просто проверих.

Сейбър промълви саркастично:

— О, станал си и доктор. Трябва да кажа на корабния хирург, че следващият път, когато се нуждае от помощник ти ще бъдеш щастлив да му асистираш. — После, оттласквайки се от вратата, той каза с леден тон: — На палубата имат нужда от теб, Балард. В случай, че не си забелязал, там кипи трескава дейност. Съгледахме друг кораб и мисля, че това, дявол го взел, е много по-важно от предполагаемия цирей на ръката на Ник. Освен това — добави той с кадифен глас, — Ник си е моя грижа — не твоя!

Лицето на Алън беше безизразно, но устните му се притиснаха една в друга. След като Алън си отиде Сейбър затръшна вратата и се завъртя на пети, за да погледне Никол.

— И колко често се случва това? — грубо попита той.

Готова да се защити, тя се помъчи да не покаже тревогата си.

— Какво? Не разбирам какво имате предвид — попита тя невинно. — Не трябва ли мистър Балард да влиза тук?

Сейбър избълва една псувня и я изгледа мрачно.

— Не ме взимай за глупак! Струва ми се, млади Ник, че много скоро ще имаме възможност да проведем онзи тих, личен разговор — само ти и аз!

Бързо почукване на вратата ги прекъсна. Отваряйки с яд Сейбър изрева на Джейк, който стоеше там пред него: