Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 39

Алън, приближил се тихо зад гърба й беше този, който отговори:

— Британски кодирани книги.

Думите на Алън бяха последвани от зловеща тишина. Никол, която гледаше с празен поглед отвореното ковчеже беше наясно, че Сейбър я наблюдава внимателно. Опита се да запази неразгадаемо изражението на лицето си, поне доколкото бе възможно. Чудеше се как ли се е почувствал Алън след завладяването на тези малки книжки. Те щяха да дадат на американците нечестно предимство над англичаните.

Сейбър седна на масата близо до ковчежето. Запали тънка, черна пура и взе една от книгите. Алън не можа да се въздържи и неволно пристъпи напред. Изглеждаше, като че ли ще издърпа книгата от ръцете на Сейбър. Сейбър го погледна и с неприятна усмивка бавно изрече:

— Интересуваш ли се от тях, Балард?

Алън се овладя и отговори спокойно:

— Не съвсем. Но те обясняват, защо пощенският кораб се биеше така отчаяно. Само се чудя, защо капитанът не ги е унищожил преди да попаднат във вражески ръце?

Сейбър повдигна рамене.

— Бил е достатъчно глупав да чака до последната минута, преди да се отърве от тях. Заловили го тъкмо, когато се опитвал да ги изхвърли през борда. — С очи, впити в лицето на Алън той добави: — Колко жалко, че не е бил достатъчно бърз.

Алън замълча и Сейбър, очевидно изгубил интерес към него, безцелно запрелиства страниците.

— Хъм, не мога да схвана кой знае колко от това, но съм сигурен, че военните в Ню Орлианс много ще им се зарадват. — После, понеже Алън не понечи да си тръгне, той го погледна многозначително и каза: — Нямаш ли някаква работа на палубата?

Вратът на Алън се оцвети в тъмночервено и без да проговори се завъртя на пети и сковано излезе от стаята. Сейбър продължи да го наблюдава, докато вратата се затвори зад гърба му. След това прехвърли поглед върху лицето на Никол. Изглежда я чакаше да заговори, но тя не можеше да измисли какво да каже.

Водеше борба със себе си. Разкъсваше се между лоялността към Америка и Сейбър и знанието, че тези малки книжки можеха да костват живота на стотици британци. Всичко, което можеше да направи беше да се въздържи да грабне тези документи и да ги изхвърли през най-близкия люк. Вероятно мислите й я бяха издали. Сейбър грубо се изсмя и каза:

— Не бих опитал това, Ник. Ако бях на твое място, щях да се науча да не разкривам това, което чувствам.

Храбро, с очи сражаващи се с неговите, тя каза:

— Боя се, че не ви разбирам, сър. Какво имате предвид?

Като махна пурата, която стискаше със зъби и хвърли книгата обратно в ковчежето, той се изправи. Действието му го постави обезпокояващо близо до Никол. Тя не можа да се удържи и направи крачка назад. Той се премести още по-близо. Всичко, което можеше да направи беше да престане да бяга от него, а имаше усещането, че той се стремеше да я накара да направи точно това. Принуждавайки себе си да остане на мястото си, тя вдигна поглед към него. Устните му, с порочната си извивка, бяха само на инчове от нейните. Погледите им се кръстосаха за момент и тя имаше лудото усещане, че има намерение да я целуне. Беше виждала в очите му пламъчето на желанието, за да не сгреши и можеше да се закълне, че само за миг, само за част от секундата то блесна в зениците му. Но дори и така да беше, бързо бе прикрито. Все по-объркана и по-объркана Никол болезнено преглътна и глупаво повтори: