Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 36

Вероятно, заключи тя, той беше просто отегчен и се забавляваше като я дразнеше. Ако знаеше или дори подозираше тя нямаше да седи до масата сега.

Работи старателно известно време. В стаята беше тихо. Единствените звуци бяха тихият плясък на вълните, които се разбиваха в корпуса на кораба и приятният шепот на вятъра, играещ си с платната.

„Ла Бел Гарс“ беше построен преди четири години според изискванията на Сейбър. Беше четиримачтова шхуна, дълга, ниска и доста тясна. Корабът представляваше заплаха от триста и деветнадесет тона, носеща двадесет и дванадесет паундови оръдия с по две дълги, осемнадесет милиметрови дула.

Стаята, в която работеше Никол явно беше офисът. Независимо от чудесния килим на пода и завесите от дамаска, които закриваха люковете, тежкото дъбово писалище в ъгъла, както и таблиците и картите, опасващи стената бяха доказателство за това. Масата на Никол беше откъм щирборда, а в средата на стаята имаше друга, излъскана до блясък маса с няколко тумбести, кожени столове, пъхнати под нея.

Звукът, причинен от отваряна на врата накара Никол рязко да вдигне глава.

— Благодаря на бога, че си ти, Алън — измърмори тя.

Настанявайки се на ръба на масата, където работеше тя той се засмя.

— Какво има, Ник? Капитанът пак ли те дразни?

Никол захвърли писалката и попита със сериозен тон:

— Алън, мислиш ли, че Сейбър знае, че съм жена?

Блясъкът в сините очи изчезна моментално. Загрижен той се поинтересува.

— Какво те кара да питаш? Казал ли е нещо?

Тя нетърпеливо повдигна рамо и смотолеви.

— За проклетия се държи дяволски странно, казвам ти! Тази сутрин надрънка куп глупости за това, че не сме се познавали и че се интересувал от мен.

Алън подсвирна тихичко. Намръщен, той замислено потърка брадичката си.

— Ммммм, това не ми харесва! Сейбър не е глупак и всеки, който те огледа внимателно би проникнал през дегизировката ти. Ник, това решава въпроса. Когато стигнем Ню Орлианс трябва да ми позволиш да се погрижа за тебе.

— О, Алън, не подхващай отново същата тема! Той не може да знае. Ако знаеше, можеш да бъдеш сигурен, че сега нямаше да седя тук.

— Не бъди толкова сигурна. В много отношения той прилича на котка и няма нищо против да си поиграе с малко мишле с кестенява главица. Говоря сериозно, Ник, щом стигнем до пристанището, този път слизаш с мен и аз ще се погрижа за всичко. Твърдо съм решил, Ник. Няма да продължаваш по този начин! Ако ме изиграеш, не ми оставяш никаква алтернатива, освен да кажа на Сейбър.

Смаяна Никол го погледна умоляващо. Но изражението му беше строго и излъчваше желязна непоколебимост.

— Ще го направя, Ник. Това приключва веднага, след като достигнем Ню Орлианс.

Тя мълчаливо го огледа. Любопитно беше, защо сега използваше ултимативната заплаха, защо сега си беше избрал да я използва. Разбира се, тя можеше да му отвърне със същото…

— Нима забравяш какво мога да разкажа на Сейбър… за тебе?

Лицето на Алън се смрази и за кратко в сините очи блесна грозен пламък.

— Заплашваш ли ме, Ник? Ще си позволя да те предупредя да не го правиш. Тичай при Сейбър щом ти харесва, но нищо не можеш да докажеш. От друга страна — продължи спокойно той, — можеш да си държиш устата затворена по отношение на подозренията си и да ме оставиш да се занимая с тебе, докато се окажеш на сигурно място в Англия. — После нежно добави: — Харесвам те, Никол, и ще направя така, че да пристигнеш при семейството си, където ще си в безопасност.