Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 35

— Така ли, Ник? Въобразих ли си погледа, който ми хвърли само преди секунди? И нима съм си измислил всички онези злобни погледи, които често ме застигат в тази стая? — сухо попита той.

„О, господи, къде беше Алън?“ — неспокойно си помисли тя. Нямаше ли кой да прекъсне този напрегнат разговор? Тя си наложи да се успокои. Очите й срещнаха неговите и тихо каза:

— Мога само да се извиня, ако сте намерили маниерите ми незадоволителни. Съжалявам, че съм ви подразнил и за в бъдеще ще се постарая да не давам повод за оплаквания.

Надменно беше и тя го знаеше, но искаше да приключи с тази среща.

Устните на Сейбър бяха изтънели при думите й. Тръсвайки чашата си на бюрото, той грубо я сряза:

— Не желая извиненията ти, дявол го взел! Голям експерт си в отбягването на въпроси, приятелче! — Като се наведе напред, така че лицето му се оказа на инчове от нейното той изръмжа: — А сега ми кажи, млади Ник, защо намираш службата си при мене за толкова отвратителна? Този път искам отговор — не извинение или друг вид измъкване!

Взряла се в строгото лице, обрамчено с брада, което беше така близо до нейното, Никол беше обхваната от хаос от емоции. Връх взимаше острото усещане за мъжествеността му. Устата му беше едва на един дъх от нейната. Тя глупаво взе да се чуди каква ли щеше да е неговата реакция, ако се наведе напред и притисне собствените си, разтреперани устни към неговите.

— Чакам, Ник.

Думите му прогониха еротичните й мисли. Тя каза бавно:

— Мисля, че всички момчета преживяват периоди на недоволство от тези, които имат власт над тях. Ако понякога ви се струва, че не ви харесвам, трябва да е по тази причина.

Думите на Сейбър бяха предшествани от отчаяно изсумтяване.

— Умно, Ник. Отговор, който не е отговор. — Той възстанови първоначалното положение на тялото си и взе чашата. — В някой от близките дни ние с теб трябва да проведем друг разговор. Ти растеш мой… ъъ… поверенико и ми хрумна, че не изпълнявам задълженията си към тебе. Струва ми се, че ще проявявам повече интерес към тебе за в бъдеще… повече интерес, отколкото съм имал в миналото.

Той стана, като преди това изля в гърлото си остатъците от рома. Гледайки надолу към озадаченото и малко слисано лице на Никол, той се усмихна сладко и каза:

— Това ще ти хареса, сигурен съм! — После бавно излезе от стаята.

Никол гледа след него няколко секунди. Какво, по дяволите, имаше предвид той с това? Тя въздъхна и се зае отново със списъка на товарите, но установи, че й беше невъзможно да се съсредоточи. Можеше да се закълне, че до преди тази сутрин, Сейбър едва забелязваше съществуването на каютния си прислужник. Какво ли се криеше зад странното му настроение?

Не й харесваше и начина, по който очите му шареха по тялото й. Той рядко я поглеждаше преди. Но днес в очите му имаше оценка или поне така й се струваше. Беше ли се досетил?