Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 34

— Това би ми харесало най-много от всичко. Нямам нищо против да се обучавам за помощник при оръдието.

При смелите й думи и предизвикателен тон устните на капитана се стегнаха неодобрително. Като трясна чашата си на масата, той отговори кисело:

— Както и да е, забрави това. След пет години установявам, че съм свикнал с твоята безочлива експедитивност.

Ядосана от факта, че се опитва да я сплаши, тя постави ръце на стройните си бедра и го сряза.

— Вие бяхте този, който започна темата. Аз просто си изпълнявам задълженията!

— Внимавай, Ник — тихо каза той. — Не ме принуждавай да стигам твърде далече и да се отнасям с тебе така, както заслужаваш.

Заплахата, която се криеше в гласа му я накара да дойде на себе си. Тя сведе очи от неговите и каза с безизразно лице.

— Простете, сър. Ако ме извините ще продължа да работя над списъците с товарите.

Списъците, над които работеше си стояха разпръснати върху бюрото. Тя придърпа един тежък дъбов стол и седна сковано да пише. Откри, че са й нужни невероятни усилия да се концентрира, защото Сейбър беше наблизо. Стройната му, мъжествена фигура и силата на дългите му крайници отвличаха вниманието й. С бялото на очите си наблюдаваше как една, загоряла от слънцето ръка безцелно си играе с някаква връв, Страшно много й се прииска той да си тръгне. Знаеше, че я наблюдава, знаеше, че се взира в наведената й глава. Чувстваше го и мускулите на шията й се стягаха. Още по-лошо, когато протегна ръката си за лист хартия забеляза как трепери.

— Отпусни се, Ник. Знаеш, че не хапя. — Той очевидно се забавляваше и Никол заскърца със зъби. После, още веднъж забравила за ролята, която играеше и подведена от пламналата си глава тя му хвърли унищожителен поглед.

Той се усмихна в отговор с подигравателен блясък в златисто-кехлибарените очи.

— Млади Ник, струва ми се, че независимо от петте години, прекарани в близост, знаем много малко един за друг. Имаш ли някакво предположение защо това е така?

Налагайки си да отговори спокойно тя каза сковано.

— Съмнявам се, че повечето капитани са особено загрижени за каютните си прислужници. — И като не успя да овладее импулса, добави саркастично. — Всичко, което е общо между нас са мръсни чаршафи, помия и разхвърляни легла — това едва ли са вълнуващи теми за разговор. Не е нужно да знаете много за мене при положение, че се справям задоволително със задълженията си.

— Но ти не го правиш — мрачно каза той. — Безочлив си и не ме харесваш — факт, за чието прикриване полагаш малко усилия. — Гласът му стана по-твърд и той полюбопитства: — Но не е така, нали, Ник?

— Не съм си помислял, че моето харесване или нехаресване са толкова важни за вас — каза предпазливо тя. — Никога досега не сте коментирали отношението ми и ако моето… — тя се поколеба за момент преди да продължи — нехаресване е било толкова очевидно, както изглежда го усещате, сигурно би трябвало да кажете нещо по въпроса преди. — След това храбро довърши: — Мисля, че си въобразявате, сър.