Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 222

— О, мога да споделя няколко плана, които имам, скъпа моя — прошепна той, — но се съмнявам, че ще се съгласиш. — С очи, впити в нейните, той се приближи, оставяйки само инчове между телата им. — Желая те, Никол — откровено каза той. — Желая те повече от която и да било жена на света. — Златистите очи заискриха от внезапно появилото се желание, докато бързо казваше: — Ти беше склонна да станеш любовница на Робърт. Защо да не бъдеш моя метреса? — Докато Никол стоеше като каменна статуя, с бушуващ в гърдите й гняв, той бързо продължи: — Дадох ти възможност да водиш достоен за уважение живот. Уверих се, че си заела дължимото ти място в обществото, но ти не искаше това. Ти беше готова да захвърлиш всичко, само за да станеш играчка на Робърт. Е, скъпа, ще ти бъде по-добре като моя играчка, а не като негова. Повярвай ми, ще бъда изключително щедър. Само назови цената си.

Топазените очи горяха от ярост, докато тя казваше през зъби:

— Надценяваш чара си! Дори и да умирах и ти да държеше в ръце живата вода, отговорът ми пак щеше да бъде не! Да ти бъда любовница? Ха! Предпочитам да стана проститутка, отколкото да изтърпя прегръдката ти!

Кристофър стисна челюсти и сви устни, ядно протягайки ръце към нея.

— Така казвате, мадам! — изсъска той съвсем близо до устните й. — Така казваш, но тялото ти ми говори други неща!

Устата му брутално се впи в нейната, ръцете му се стегнаха около кръста й, веднага събудили спомени за други споделени мигове. Ако бе продължил да я целува по този жесток начин, тя можеше и да устои, но като че ли усетил, че грубата сила няма да го доведе до никъде, устата на Кристофър се задвижи нежно върху нейната, изисквайки отговор на нарастващата му страст.

Никол взе да се бори отчаяно, за първи път решила да не се поддава на тъмната му сила. Но Кристофър значеше прекалено много за нея. Силните му ръце я притискаха до топлината на собственото му тяло, карайки я да усеща дори през дрехите, колко много я желае. После ръцете му нежно се спуснаха към бедрата й, плъзнаха се по изящния гръб, а устните му я упойваха като наркотик. Никол изстена. Тя се заизвива в ръцете му, борейки се както с него, така и със себе си. Движенията на тялото й само накараха Кристофър да обезумее от страст, подтикваха го да се съедини с нея.

Кристофър замръзна от внезапното почукване на вратата. Като изпсува тихо, той вдигна глава и извика властно:

— Кой е?

— Сандерсън — беше спокойният отговор. — Вечерята е сервирана, сър.

Кристофър се зае да оправя дрехите си, като се сопна:

— Много добре. Веднага идваме. — Обръщайки се към Никол той прошепна полуядосано, полузакачливо: — Изглежда, че този интересен разговор ще трябва да почака! Готова ли си?

Без да го поглежда, оправяща роклята си с разтреперана ръка, Никол каза с твърд глас:

— За вечеря, да!

Кристофър се усмихна.

— Но, скъпа, че за какво друго?

Потиснала желанието си да му залепи плесница, Никол сковано пое към вратите, водещи към трапезарията.