Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 206

Докато вървеше по окъпания от лунна светлина пясък тя почувства странна лекота. Но скоро действителността прогони безгрижието й. Как би се радвала да е отново в Кингс Роуд. Въпреки че, както мрачно предполагаше, обясненията щяха да бъдат мъчителни. Как щеше да каже на лорд Саксън, че собственият му син има дял в грозните, непочтени събития от изминалата вечер! Нямаше да бъде приятна и срещата с презрителния, присмехулен поглед на Кристофър.

Нито Саймън, нито Кристофър се замислиха твърде за начина, по който Туикхъм беше преценил ситуацията. Изглеждаше доста разумно, макар и малко странно, Робърт да напусне Кингс Роуд, само защото иска да закара у дома с двуколката си Никол и Едуард Маркъм. Колкото повече мислеше затова, толкова повече Кристофър се тревожеше. Четирима в двуколката на Робърт? Дали когато е взел Галина със себе си Робърт е смятал, че Никол ще я изпрати да се върне пеша през парка? Не изглеждаше вероятно.

Около седем часа вечерта и двамата със Саймън бяха вече доста обезпокоени. Не бяха казали нищо на дамите, защото не искаха да ги тревожат. Когато Регина попита за Никол, Саймън забързано смотолеви:

— А, забравих да ти кажа. Разреших й да вечеря у Унтънови днес. Нали знаеш колко е очарован синът на Унтън от нея, тъй че не видях нищо лошо в поканата. В края на краищата ти самата беше снощи там, тъй че не можеш да кажеш, че имаш нещо против.

— Не съм казала, че имам нещо против, просто не е обичайно за Никол да излезе просто ей така. Каза ли кога ще се върне?

Саймън се поколеба и Кристофър се намеси, като каза спокойно:

— Подозирам, че доста късно. Спомена за някаква шарада, която ще играят в полунощ, защото имало пълнолуние. Не бих се тревожил. Унтън и синът му ще се погрижат за нея.

Саймън го погледна с благодарност и темата беше сменена, но проблемът не беше забравен. След няколко минути двамата мъже се преместиха в кабинета на Саймън.

Вечерята щеше да бъде сервирана в осем и като погледна бързо часовника си, Кристофър каза:

— Ще отида до парка, а след това ще се отбия до дома на Маркъм. Може да е там и да знае нещо.

Той стана и тръгна към вратата. После спря и като извърна бавно лице към дядо си, добави твърдо:

— Смятам да видя и Робърт дали си е вкъщи. Така че, не ме чакайте за вечеря.

— Кристофър! Смяташ ли, че това е разумно. Знаеш какви са отношенията ви с него.

Кристофър стисна решително устни и като го погледна твърдо със златистите си очи, каза разпалено:

— Не ме е страх от Робърт! Той явно е този, който знае точно какво е казала Галина и вероятно единственият, който може да ни каже какво се е случило с Никол. Дотам е не повече от час езда, така че ще мога да се върна преди десет. Не се тревожи. Отдавна мога да се пазя сам.

Когато съобщиха на Хигинс за плана, той се възпротиви още повече:

— Казвам ти, че си луд! Ник може да се грижи сама за себе си. Не казвам, че ако не трябваше да хванем този кораб, не бих помогнал да открием какво се е случило. Но, за бога, човече, трябва да отплуваме в полунощ! Няма за кога да се шляеш из пътищата и да търсиш тази жилава малка пакостница. Вероятно нищо лошо няма да й се случи.