Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 204

Ако вратите не бяха заключени, нямаше да е трудно да грабне палтото си и да изтича навън в нощта. Тя смътно си спомни, че тази част на брега имаше скали и ями, където можеше да се скрие, докато настъпи утрото. Започна да се придвижва към палтото си, но Робърт несъзнателно препречи пътя й. Той взе ръката й, поднесе я към устните си и каза:

— Скъпа моя, не можете да си представите, колко често мечтаех да сте тук, до мен.

Никол преглътна с усилие, като се чудеше дали да се изсмее или да го удари през лицето. Тя бързо погледна встрани. Страхуваше се, че очите й ще я издадат и като отстъпи назад, решително измъкна ръката си от неговата. После без да го поглежда, промълви:

— Искрено се надявам лорд Саксън да дойде веднага! Толкова съм изтощена, а и се опасявам, че пак получих пристъп на тази неприятна мигрена. Моля да ми простите, сър, ако ви се струва, че не оценявам комплиментите ви, но съм толкова разстроена от събитията през тази вечер, че не мога да мисля ясно.

Това беше прозрачна лъжа и ако Робърт не беше толкова омаян, щеше веднага да я усети.

— Ако искате да си легнете, ще накарам икономката си, мисис Симикинс да ви покаже една от спалните — загрижено каза Робърт.

Никол нямаше предвид точно това. Тя се огледа отчаяно и погледът и веднага беше привлечен от двете кръстосани над камината шпаги. Мисълта, че може да прободе още един човек през тази невероятна нощ беше непосилна дори и за нея. Пък и би било почти невъзможно да свали една от шпагите, преди Робърт да я спре.

Добре, но ще вземе и Галина. Тя сложи ръка на челото си и отпаднало изстена:

— О, колко ме боли главата. Да, вероятно ще трябва да си легна. Но много ви моля, изпратете и моята камериерка. Тя знае как да се справи с тези пристъпи.

Молбата й беше изпълнена с такава охота, че тя остана изумена. Само след няколко секунди икономката на Робърт вече водеше нея и твърде разтревожената Галина нагоре но стълбите. Като продължи да играе ролята на глезена кокетка, тя промълви нацупено:

— О, моля ви, мисис Симпкинс, оставете ни сами. Моята камериерка знае много добре как да се справи с тази ужасна мигрена.

Галина едва не зяпна, като чу тази явна лъжа. Тя беше умно момиче и не каза нищо, само кимна, сякаш се съгласяваше с всяка изречена от Никол дума.

Като си мислеше, че това е бъдещата съпруга на господаря й, мисис Симпкинс направи точно каквото й беше наредено. Нямаше смисъл да противоречи на новата господарка.