Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 199

— Какво става, по дяволите!

Никол внимателно се заслуша в гласовете отвън. Явно на пътя е имало неочаквано дълбока дупка и когато кочияшът е извил да я избегне, по невнимание е навлязъл в канавката. Едно от задните колела беше излязло от пътя и беше затънало дълбоко в калта.

Никол се усмихна. Нямаше и представа дали някой от Саксънови е тръгнал след тях, но всяко забавяне беше в нейна полза. Тя се надяваше, че помощта е на път, тъй като Галина навярно се е прибрала в Кингс Роуд. Когато се разкрие, че лорд Саксън е жив и здрав, ще се вдигне олелия и някой — сърцето й лудо подскочи в гърдите при мисълта за мургавото, гневно лице на Кристофър — някой със сигурност ще се сети какво се е случило.

Докато мъжете се опитваха да измъкнат затъналата кола, настроението й се повиши. Тя хвърли поглед на озарения от луната пейзаж и горещо пожела вратата й да не беше затисната. Може би, мислеше с надежда тя, ще бъдат принудени да останат тук цяла нощ. И това ако не е подходящ край за подлия план на Едуард! Но надеждата й бе покосена. В следващия момент каретата се килна рязко, колелото се завъртя бясно и за секунда изскочи от калта.

Сърцето на Никол замръзна. Но в следващия миг тя успокоително напипа скрития бастун.

Миг по-късно спътникът й се качи обратно в каретата и раздразнено промърмори:

— Тези некадърни глупаци! Човек би си помислил, че за парите, които им плащам, ще знаят как да карат.

Никол не отвърна. Сърцето й лудо биеше. Трябваше да действа сега, докато той беше все още развълнуван. С блеснали от решителност очи тя бързо се изви, стиснала безпогрешно шпагата в ръка. Той се озова притиснат от голото шейсетсантиметрово острие. Инстинктивно се отдръпна назад, а Никол му заповяда с измамна кротост в гласа:

— Не мърдайте, Едуард. Не ме стряскайте, че мога без да искам да ви пронижа.

Едуард замръзна, приковал поглед в острието. Никол мъдро беше насочила шпагата в лицето, защото знаеше, че той би сторил почти всичко, за да предпази от обезобразяване красивите си черти.

Без да си дава труд да скрие обзелото я отвращение, тя нареди:

— Наредете на кочияша си да обърне колата. Връщаме се в Брайтън.

Едуард беше толкова потресен при мисълта, че рухват всичките му мечти, че забрави за лицето си. Той се изправи рязко, но острието веднага го одраска по скулата.

— Дявол ви взел, Никол! — извика злобно той.

Присвила очи, с изпънати в презрителна усмивка устни, тя произнесе с равен глас:

— А вие бъдете проклет за това, което се опитахте да ми сторите! Сега наредете тази карета да бъде обърната или ще ви оставя белег за цял живот! Веднага!

Едуард се подчини неохотно и почука по стената. Колата спря и миг по-късно той злобно процеди, че тръгват обратно към Брайтън.

Колата изви и Никол облекчено въздъхна, когато конете запрепускаха към Брайтън. Тя не сваляше поглед от Едуард. Съзнаваше, че сега той е много по-опасен от всеки друг път. Инстинктивно стисна по-здраво бастуна. Щеше да го убие, преди да попадне отново в ръцете му.