Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 198

Тя прехапа устни, огледа за последен път колата и тогава го видя! Бамбуковият бастун на Едуард! Вътре имаше шпага! Тя жадно впи очи в тънкия, смъртоносен предмет, който така невинно лежеше на седалката до него.

Никога през целия си живот Никол не се беше чувствала тъй самотна и безпомощна. Не беше изплашена, не се страхуваше от Едуард, но усещаше с всеки изминал час как времето й се изплъзва. Скоро братовчед й щеше да изпълни заплахата си и да осъществи грозното си намерение. Тя потръпна като си представи как ръцете му свободно опипват тялото й, как устните му смазват нейните.

Сякаш прочел нейните мисли Едуард й се усмихна в сумрака:

— Не се тревожете, имате още няколко минути преди първичните ми инстинкти да се развихрят.

С пресъхнали устни Никол равнодушно попита:

— Какво чакате още? Повече лунна светлина, за да можете да се насладите по-пълно на представлението си?

— О, това не е лоша идея! Не, грешите. Наближаваме един твърде тесен и криволичещ участък от пътя. Не ми се иска да се подмятам насам-натам из колата в най-критичния момент. Ще оцените притеснението ми, когато видите какво имам предвид.

Изтощена от усилието да прикрива презрението и гнева си, да демонстрира смирение, което не изпитва, Никол каза с насмешка:

— Съмнявам се, че има миг в цялото ви егоистично съществувание, когато сте се съобразявал с някого! — После безгрижно подметна: — Знаете ли, Едуард, с това, което правите, излагате живота си на опасност. Мислите ли, че женитбата ще възпре някой от семейство Саксън да ви обяви дуел?

Тя се изсмя весело, като видя как на лицето на Едуард се изписа несигурност. Явно не беше се замислял за това. В изумрудените й очи заиграха хитри, жълтеникави пламъчета и бавно, наслаждавайки се на всяка своя дума, тя продължи:

— Я да видим. Първо — самият лорд Саксън — все още доста сръчен с пистолета, доколкото зная. А и Робърт. Робърт трябва да е доста добър фехтовач, не мислите ли? А що се отнася до Кристофър, чувала съм да казват, че се справя добре и с двете! — Тонът й се изостри неочаквано и тя изсъска с омраза: — Наистина ли си мислите, че ще ви оставят да се измъкнете? Особено ако ни хванат!

Едуард се изсмя нервно:

— Я не ставайте смешна! Никой от тях не е толкова глупав, нито пък тъй загрижен за вас, че да ме извика на дуел. Пък и никой няма да ни хване.

В този момент, сякаш за да опровергае думите му, каретата направи неочакван остър завой, който запрати Едуард към вратата и накара Никол да се вкопчи в една от кожените дръжки. Преди да имат време да се опомнят, последва друг остър завой, който събори проклинащия Едуард на пода, а Никол, здраво увиснала на дръжката, едва не тупна на пътеката. Виждайки, че братовчед й се опитва да запази равновесие, тя бързо се наведе и сграбчи бастуна. След миг той беше вече скрит в гънките на палтото й.

Последва заплашително изскърцване и колата внезапно спря, необичайно наклонена на една страна. Никол чу как кочияшът възбудено подвиква на коня. Едуард, запазил най-сетне равновесие, отвори вратата. Каретата беше така наклонена, че той трябваше да се изкатери, за да излезе навън. Стъпил най-сетне на здрава почва, той ядосано изкрещя: