Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 201

Вниманието й беше привлечено от внезапното дрънчене на приближаваща кола. Отне й само секунда да разпознае в мрака тревожния глас на Робърт. Като измери презрително с поглед Едуард, хвърли шпагата, отвори вратата и грациозно скочи от колата.

— Робърт! Спри! Аз съм, Никол! — извика почти гордо тя, щастлива, че помощта пристига толкова скоро. Не би било приятно да остане през цялата нощ в компанията на ранения, мрънкащ Едуард.

Робърт присви очи в сребристата нощ и възкликна:

— Боже господи, това наистина си ти! Мислех, че ще ви настигна най-рано след час!

Никол нервно се изсмя:

— Имахме малко неприятности. — После облекчено въздъхна. — О, Робърт, толкова се радвам да те видя! Моля те, отведи ме у дома! Много ли се притесниха в Кингс Роуд?

Робърт понечи да отговори, но Галина, която беше седнала до него, не можеше да се сдържа повече и се спусна към господарката си.

— Мис Никол, бях толкова изплашена! Изтичах вкъщи веднага щом изчезнахте с господаря Едуард. Срещнах господаря Робърт в преддверието и научих, че лорд Саксън е жив. — Като погледна разтревожено Робърт, тя продължи: — Когато му казах какво се е случило, той веднага предположи, че господарят Едуард ви е отвлякъл, за да ви принуди да се омъжите за него и тръгнахме след вас. Даже никой не знае къде сме. Господарят Робърт каза, че нямаме време за губене и че ще е по-добре и аз да съм тук, когато ви намерим.

Никол дари разтревожената девойка с успокоителна усмивка:

— Добре си сторила, Галина. Хайде да тръгваме оттук и да си ходим у дома. Толкова съм уморена, изминалите няколко часа ми скъсаха нервите.

Робърт се вслуша в думите й. Слезе и й помогна да се качи в двуколката. Тя погледна за последен път повредената кола и потръпна. Цяло щастие беше, че вече е далеч от лапите на Едуард!

След като настани жените, Робърт намръщено се загледа в другата кола, но Никол го възпря:

— Не, Робърт. Не! Остави го на мира!

Тъй като Робърт я погледна недоверчиво и с учудване, тя убедително продължи:

— Тази нощ той не може да стори нищо повече. Раних го със собствената му шпага и утре ще имаме достатъчно време да предприемем нещо. Хайде да тръгваме. Заради мен, моля те!

— Скъпа моя, заради теб бих сторил всичко на този свят, но не мога да се примиря с мисълта, че ще се измъкне само с една рана.

— Така и ще стане, Робърт. Но нека да е утре. Става вече късно, а никой не знае къде се намирам. Сигурно всички са ужасно притеснени, така че моля те, отведи ме у дома.

Робърт беше извърнал лицето си настрани и тя не забеляза странната сянка, която пробяга през него. Той хвърли последен поглед на повредената карета на Едуард и каза:

— Добре, скъпа моя, щом така желаеш. Ние ще си поговорим по-късно с него. За това вече не можеш да ме спреш!

— Не бих и искала, Робърт. Не бих го сторила.

Без да възразява повече, Робърт бързо се качи в двуколката. Обърна конете и Никол отново пое обратно към Брайтън, този път в много по-приятна компания.