Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 186

Кристофър се усмихна уклончиво, като се чудеше дали ще може да се възползва от неочакваната интимност на тази среща и да каже на дядо си, че утре вечер ще трябва да замине. Той напразно търсеше подходящите думи, но те бяха заседнали на гърлото му. Не можеше още с пристигането си да изтърси на стареца, че заминава за неопределен период от време. Той умишлено отложи неприятното задължение и вместо това седна край дядо си, за да се наслади по-пълно на тези няколко приятни минути в компанията му.

Саймън също търсеше подходящи думи, но се опитваше да каже нещо съвсем различно. Искаше да съобщи на Кристофър, че знае всичко, което се е случило преди години, но някак си не можеше да повдигне въпроса.

— Нещо не е наред ли, сър? — попита Кристофър, приковал поглед върху лицето на дядо си.

— Какво? — промърмори сепнато Саймън, като се опитваше да се овладее. — Не, просто се бях замечтал. — Очевидно притеснен, той се усмихна и добави: — Установявам, че се отнасям в най-неподходящи моменти. Сигурно възрастта вече ми се отразява. Догодина навярно ще съм вече съвсем изкукуригал.

— Едва ли! — възрази Кристофър. Не беше доволен от извинението на Саймън, но остави нещата така. Ако беше нещо важно, щеше скоро да го узнае.

Никол не знаеше, че Кристофър е пристигнал. Когато го видя така неочаквано, почувства, че сърцето й подскочи, но се насили да се усмихне учтиво.

— О-хо, дечко — каза Кристофър с насмешка в гласа, като я погледна оценяващо. — Изглеждаш много добре. Брайтън явно ти понася.

Тя се усмихна ослепително и мило каза:

— Брайтън? О, по-скоро това се дължи на факта, че съм далеч от теб!

Очите му потъмняха и за миг тя си помисли, че ще й го върне. Вместо това той сви мощните си рамене.

— Все същият остър език, Ник — каза сухо и отмина.

Точно тогава се приближи Едуард и докато Никол се опитваше учтиво да отпрати братовчед си, Кристофър се изгуби от погледа й.

Малко по-късно Едуард Маркъм се разхождаше отчаяно из стаята си. Преглеждаше дълговете си отново и отново и стигна до извода, че е останал напълно без средства. Той обмисляше положението си от всички страни и все стигаше до един и същ извод. Трябваше да се ожени за богата наследница. Тази, която той искаше да вземе, го отхвърляше. „По дяволите, Никол“ — изсъска той. Беше невъзможно да се мисли за отсрочка.

Всъщност беше му хрумнало да убие Никол, но когато прецени ситуацията разбра, че ще е по-лесно да се ожени за нея — да я принуди да се омъжи за него.

Веднъж взел решение, той се зае да изпипа скалъпения набързо план. Наемането на кола и четири коня щеше да погълне последните му пари.

Как да подмами Никол в колата? Едва ли би могъл да я отвлече от улицата посред бял ден! Тя не би се срещнала с него на подходящо място, но пък ако има среща с друг? Но с кого? И защо това трябваше да стане тайно? Той отчаяно напрягаше мозъка си. Никол не би си определила среща със случаен човек, още повече, че това трябваше да стане на закътано място.