Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 174

— Винаги! И ти го знаеш много добре, Кристофър.

Кристофър замръзна, очите му я пронизваха. Въздухът в стаята се наелектризира от напрежението, което безумните думи на Никол създадоха. Ако можеше, тя би избягала, но беше тук и не можеше да се скрие от изумения поглед на Кристофър. Затова в пристъп на разкаяние тя извика, опитвайки се същевременно да се защити:

— Не искам вечно да завися от благоволението ти, особено откакто живея в къщата на дядо ти и ти дължа толкова много. Ще ми се да оставим миналото настрани и да се отнасяме един към друг с уважението и обичта на добри приятели.

— Добри приятели! Ние с теб никога няма да бъдем добри приятели! Ти нищо не ми дължиш, Ник! Запомни това! Сега, след като изрази благодарността си към мен и разбра, че няма да е необходимо да се омъжваш за мен, позволи ми да се оттегля. Предай моите благопожелания на бъдещите младоженци.

Той затръшна вратата на стаята, когато пред него се изправи Регина, току-що прибрала се в къщи.

— Кристофър, чу ли новината! Не е ли вълнуващо!

Кристофър сковано отвърна:

— Да, чух. Всъщност Никол ми каза преди малко.

Като пренебрегна факта, че Кристофър се канеше да си тръгва, Регина го помоли:

— Остани още малко, моля те! Имам толкова идеи за сватбата и бих искала да ги обсъдя с теб.

Почти грубо Кристофър и отвърна:

— Убеден съм, че Саймън сам може да се погрижи за сватбата си, а ако има нещо, с което ти да не можеш да се справиш, леличко, сигурен съм, че никой друг не би могъл. А сега би ли ме извинила?

Подразнена от отговора му Регина кипна:

— Наистина ти си най-невъзпитаният млад мъж, когото познавам! Мисля, че Робърт трябваше да пусне малко повече от буйната ти кръв!

Кристофър се поклони с арогантна учтивост.

— Мадам, значи ли това, че трябва да го потърся и да го помоля да коригира пропуска си?

— Не ставай глупав, Кристофър, знаеш, че понякога можеш да изкараш човек от релсите! Кажи ми как е ръката ти?

— Благодаря, много добре. — Сякаш внезапно нещо му хрумна и той каза: — Може би ще остана. Има нещо, което бих искал да попитам Никол?

— Много добре, върни се при нея, а аз след малко ще се присъединя към вас.

Кристофър толкова рязко отвори вратата на всекидневната, че Никол подскочи.

— Не се бой, хлапе! Искам само да те попитам нещо, а нямаме много време. Регина е вкъщи и всеки момент ще влезе. Исках само да ти кажа, че е по-добре да не споменаваш пред нея какво ти е казал Робърт. Сигурен съм, че ако се разчуе ще стане по-лошо.

Като се поколеба за момент, Никол кимна с глава.

— Добре, няма да кажа нищо!

Но Кристофър сякаш не бързаше да си тръгва.

— Има само още едно нещо, което бих искал да изясним. Можеш ли да си спомниш, кога Робърт узна за годежа между теб и мен. Спомни си, моля те!

— Защо толкова държиш да знаеш?

— Защото смятам, че това ще обясни нещо, което ме измъчва от дълго време. Спомняш ли си кога беше това?

— В деня преди да те ранят. — В момента, в който изрече това, очите на Никол потъмняха в зловеща догадка. — О, Кристофър! Това не е възможно! Той не би го направил нарочно, нали?