Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 170

Шърли Бъзби

Объркана, но все още ядосана, тя се обърна към Хигинс и с трептящ от гняв глас го попита:

— Какво знаеш за тази идиотщина, че Кристофър ще се жени за мен?

Кръглите очи на Хигинс заприличаха на две блестящи топчета от изненада, а по лицето му бе изписано безкрайно учудване:

— Вие с Кристофър ще се жените?

— Нищо подобно! Робърт Саксън ми каза тази сутрин, че се подготвя женитба между мен и Кристофър и аз съм тук, за да заявя, че при никакви обстоятелства не бих се омъжила за него! Е, знаеш ли нещо?

Хигинс бързо се съвзе и когато името на Робърт Саксън бе споменато, една дълбока бръчка проряза челото му:

— Робърт Саксън ли ви е разказал тази история?

Никол отвърна автоматично:

— Да, тази сутрин случайно го видях в Хайд Парк и той ми каза, че преди известно време лейди Дарби го е информирала за бъдещия ни брак.

Хигинс и отправи поглед, в който се четеше едновременно отвращение и разочарование:

— И вие му вярвате?

Пламъчето на съмнението проблесна в очите й. Никол вдигна поглед към Хигинс.

— Защо да не му вярвам? Защо би ме излъгал за подобно нещо!? Той е чичо на Кристофър, а не някаква хлевоуста клюкарка!

Очите на Хигинс я оглеждаха мълчаливо, но после усетил, че нещата вземат добър обрат, реши, че е време да осветли Никол по някои въпроси. Нямаше да му бъде леко да говори за майка й, но някои неща трябваше да бъдат изяснени. В крайна сметка Анабел беше мъртва от седем години, а Ник е била още дете, когато е загубила майка си и имаше право да знае.

Хигинс помоли Никол да седне, а самият той важно се настани срещу нея. Като се наведе към нея, той започна леко:

— Сега ще ти разкажа някои неща, които смятам, че не знаеш. Сигурно няма да ти харесат, но не бих те обвинил. Това се случи доста отдавна и след като чуеш тази история, може би вече няма да имаш толкова високо мнение за Робърт Саксън.

Никол скептично погледна към Хигинс, но въпреки всичко тя изпитваше уважение към него и му вярваше. Хигинс никога не я бе лъгал.

И така Никол чакаше да чуе онова, което Хигинс се готвеше да й разкаже. Но когато той спомена името на майка й, заедно с това на Робърт, Никол се изправи ужасена. Не искаше и не можеше да повярва, че мъжът, за когото смяташе да се омъжи е бил любовник на майка й.

Но трябваше. Това обясняваше отношението на Робърт към нея, странния блясък в очите му и страстта на горещата му целувка. Тя, Никол не беше любима, а само споменът на този мъж, споменът за нейната майка, майката, която той бе обичал…

Тя впи поглед в Хигинс и каза твърдо:

— Продължавай! Предполагам, че има още!

— Така е, Никол — каза тъжно Хигинс. Той прокара ръка през посивелите си коси и като замълча за момент и разказа останалата част от тази тъжна история. Разказа й за това как нейната майка бе прелъстила Кристофър и как двамата с Робърт го бяха използвали за прикритие.

Когато той завърши разказа си настъпи ужасяваща тишина. Неспособен да гледа нещастното лице на Никол, Хигинс неловко се изправи и започна да оправя разхвърляните по масата книжа. След известно време той й каза: