Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 168

Тъжно си даде сметка, че единствената й възможност за спасение е женитбата.

Тъжна усмивка се появи на устните й. Да се омъжи — но за кого? Единственият мъж, с когото би искала да живее бе Кристофър, но да мисли за брак с него беше невъзможно! Щеше й се да бе продължила да живее в онзи измислен свят на увлечението си по Робърт. Беше невъзможно! Сега тя наистина знаеше какво бе изпитвала към Робърт — увлечение. А женитбата с мъж, когото не обичаше беше немислима. Що се отнася до останалите й обожатели?! Едуард изобщо не влизаше в сметките, а компанията на лорд Линдли бе поносима, но само толкова. За другите не си струваше да мисли.

Може би в Брайтън щеше да се почувства по-добре? Но после въздъхна. Кого се мъчеше да убеждава. Та нали Кристофър щеше да бъде там, а докато Кристофър е наоколо, за нея нямаше да има покой.

Като реши, че се бяха отдалечили достатъчно от Кавендиш Скуеър, тя се обърна, за да каже на Галина, че е време да се връщат. Гласът на Робърт я спря:

— Мили боже, Никол, та това си ти! — Радостта в гласа му беше неподправена.

— Здравей, Робърт, как си днес? — отвърна весело Никол, давайки си сметка, че са за първи път сами, откакто Регина ги бе хванала да се целуват.

Робърт също бе наясно, затова без да се колебае я покани:

— Ела да се поразходим с двуколката. Слугинята може да те изчака при южната порта.

Никол охотно се съгласи. След минута, когато вече седеше до Робърт, тя каза:

— Знаеш ли, ако лейди Дарби беше тук, щеше да каже, че сме загубили благоприличие.

Странен пламък се появи в тези особени очи, носещи цвета на морето.

— И какво от това? Денят е прекрасен и ние сме заедно. Единствено това има значение.

Имаше време, в което тази откровеност би поласкала Никол, но не и тази сутрин. Като осъзна внезапно, че не бе постъпила по най-умния начин, Никол отговори:

— Да, денят е прекрасен и аз съм ти много благодарна, че ми предложи да ме повозиш.

Робърт усети резервираността в гласа й и първият му порив на радост се стопи:

— Значи ли това, че не ти е приятно с мен? — навъсено попита той.

Никол преглътна мъчително, като си даде сметка, че в миналото тя беше тази, която подведе Робърт. А сега трябваше да му обясни, че за нея той е само приятел и винаги ще си остане такъв.

Робърт усети, че е напрегната, но отдаде това на друга причина и преди тя да може да предложи смислен отговор на първият му въпрос той каза грубо:

— Значи е вярно! Ще се омъжваш за Кристофър!

Никол пребледня и едва успя да прошепне:

— Да се омъжа за Кристофър?

Като гледаше някъде в страни Робърт саркастично я попита:

— О, нима не са те информирали още? Моята скъпа леля се постара да разбера още в онази вечер във Вауксхол Гардънс!

В продължение на няколко секунди Никол стоя безмълвно, разкъсвана от вълната на дива ярост, която я заля и бледият пламък на надеждата. Яростно тя сграбчи ръката на Робърт и изкрещя в лицето му: