Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 169

— Ти не знаеш какво говориш! Кристофър е последният човек, за когото ще се омъжа! Как се осмеляват да кажат подобно нещо!

Робърт й хвърли изпитателен поглед, но видимо успокоен от бурната й реакция, провлечено каза:

— Така значи! Ти не си знаела нищо, така ли!

С трепереща от гняв брадичка Никол каза:

— Нищо! Те трябва да са луди, за да си помислят подобно нещо… А Кристофър изобщо не се интересува от мен!

— О, не смятам така. Миналата вечер на бала у Алмак той изглеждаше доста заинтригуван.

Никол махна с ръка:

— Кристофър е способен да демонстрира което и да е чувство, стига да пожелае. Не се оставяй да те подведе!

— Много добре, но какво ще правиш? Женитбата е вече решен въпрос.

— Ще видим! — изръмжа Никол. — Откарай ме при Галина. Трябва да разбера незабавно какво се готви зад гърба ми! Твоята леля и баща ти ще трябва да ми обяснят, какви сметки са си правили, а аз ще имам удоволствието да ги разваля!

Никол крачеше устремено по улицата, въпреки молбите на Галина да не бърза толкова. Никога в живота си не беше изпитвала подобна ярост и щом се намери у дома, тя хвърли гневен поглед към Туикъм:

— Къде е лорд Саксън? Бих искала да го видя незабавно!

Леко стреснат от поведението на младата жена, Туикъм замърмори нещо неразбираемо и накрая каза:

— Лорд Саксън и госпожа Игълстоун отидоха на среща с епископа. — След това целият грейнал добави:

— Мис, в неделя е тяхната сватба!

В първия момент Никол дори не му повярва. След това гневът отстъпи място на радостната тръпка, която премина през тялото й.

Като в транс тя се изкачи в стаята си. Мисис, госпожа Игълстоун и лорд Саксън — женени. Беше трудно да повярва, че хора на тяхната възраст могат да се влюбят и оженят. Но колкото по-дълго мислеше за това, толкова по-естествено й се виждаше то. Какво по-разумно и нормално за лорд Саксън да превърне жената, която бе обичал цял живот, в своя съпруга? Поне тяхното бъдеще щеше да е щастливо. И мислейки за това, тя си спомни причината, поради която се бе прибрала така вбесена в къщи.

Яростта отново я завладя. Как се осмеляваха! И Кристофър! Нека само да й се покаже пред очите! Внезапно тя се изправи. Ако лорд Саксън и лейди Дарби не бяха в къщи и тя не можеше да разговаря с тях, то с Кристофър не бе така.

И след като веднъж бе решила, нищо не можеше да я спре.

Когато пристигна в дома на Кристофър, вратата й отвори изненадания Хигинс.

— Мис Никол, какво правите тук? Не трябва да идвате тук! И то съвсем сама! Никой ли не ви придружава?

Никол захвърли чантичката си върху претрупаното с вещи кожено кресло:

— Искам да видя Кристофър! И искам да го видя веднага! Искам да говоря с него по личен въпрос и ми писна да бъда ескортирана непрекъснато, където и да отида! Мога и сама да се движа из града и трябва да ти кажа, че се оправям страхотно! А сега, къде е Кристофър?

Напълно откровено Хигинс каза:

— Нямам представа! Тази сутрин излезе рано, като каза, че отива у дядо си. Каза, че няма да вечеря и ще се върне през нощта. Повече не знам!