Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 171

— Сама виждаш, че на Робърт Саксън не може да се вярва.

В гласа му нямаше нищо осъдително, нито назидателно, прокрадваше се само нотка на тъга и съжаление. Никол изгубена в лабиринта на собствените си кошмарни мисли почти не го чу. Опита се да заговори, но думите се бяха спрели в гърлото й. Преглътна с мъка, като се опита да прогони от съзнанието си всички онези чудовищни неща, които Хигинс й разказа. Тръпка на погнуса и отвращение разтърси тялото й при мисълта, че собствената й майка бе познала магията на красивото тяло на Кристофър, че собствената и майка му бе показала и го бе научила да използва силата на своята мъжественост. Устните и трепереха, когато отново се опита да проговори. Искаше да каже на Хигинс, че всичко това е лъжа, че не може да бъде вярно, че не е възможно да бъде истина. Напразно. Думите щяха да останат неизречени, защото Никол знаеше, че е истина. Нито една лъжа не би могла да бъде толкова чудовищна и отблъскваща.

С болезнен стон тя скри лице в шепите си, а Хигинс очевидно притеснен от начина, по който тя приемаше нещата, побърза да й налее чаша бренди.

— Виж, Ник, не бива да приемаш нещата по този начин. Това е стара история и няма за какво да се обвиняваш — поде Хигинс, съжалявайки, че изобщо бе подхванал това.

Като се насили да отпие глътка-две от брендито, Никол отвърна:

— Но Кристофър ме обвинява!

— Вероятно, но сега, след като знаеш истината, може би ще престанеш да смяташ Кристофър за толкова лош. И ако помислиш по-добре, Ник, ще видиш, че когато си искрена с Кристофър, той е също толкова искрен.

— Да не се опитваш да ни сватосаш, Хигинс?

— Е, трябва да призная, Ник, че сте доста симпатична двойка.

— Мисля, че малко прекаляваш, Хигинс. Ние с Кристофър изобщо не сме красива двойка. Вероятно си пил повечко от виното му. — И понеже той не отвърна, тя уморено продължи: — Няма значение. Е, не знам дали трябва да ти благодаря или да те проклинам за това, което ми каза. Мисля, че засега мога да ти благодаря. Твоят разказ обяснява доста неща, които преди изглеждаха нелогични. Сега разбирам защо на думите на Робърт не може да се вярва, но това, което той ми каза беше истина. Истината, такава каквато му е била поднесена и на него. Някой трябва да му е казал, че ще има сватба. — Никол се опита точно да си спомни думите на Робърт: „Лейди Дарби!“

Никол и Хигинс бяха твърде увлечени в разговор, за да обръщат внимание на това, което ставаше около тях. Когато вратата се отвори и в стаята влезе Кристофър, те и двамата се стреснаха.

Трудно беше да се каже кой от тримата бе по-удивен. Хигинс и Никол, разбира се не очакваха появата на Кристофър, а по неговото лице се четеше искрено учудване, че намира Никол в стаята си.

— Какво по дяволите правиш тук? — сърдито я попита той, като междувременно се оглеждаше за лейди Дарби или госпожа Игълстоун.

Никол облиза пресъхналите си устни, като отчаяно се опитваше да намери най-подходящите думи. Хигинс побърза да се извини с неотложно появил се ангажимент и напусна стаята. Никол и Кристофър останаха сами и той отново настойчиво я попита: