Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 145

Саймън, почувствал се неловко, огледа младия мъж пред себе си. Думите на Туикъм се бяха оказали верни. Едуард наистина изглеждаше добре. Независимо, че самият Саймън не одобряваше такава женствена красота у един мъж, му се стори, че младежът беше искрен. А и той беше братовчед на Никол.

— Тя не ви обвинява, но не можете да се сърдите, ако не изгаря от желание да Ви види.

Едуард си придаде засрамен вид.

— Разбирам. Можете да й предадете, че съм убедил родителите си да се върнат в провинцията. И те, както и аз, сме дълбоко разтревожени от случилото се.

— Така и трябва да бъде! — изсумтя Саймън. И тъй като Кристофър още не бе уведомил никого какво се бе случило между него и Уилям, Саймън беше разположен към младия мъж, убедил родителите си да напуснат бойното поле. Той още веднъж огледа внимателно Едуард и като реши, че Никол може и да се зарадва на срещата, нареди:

— Елате с мен, в такъв случай. Братовчедка ви е в утринния салон с лейди Дарби, моята сестра и мисис Игълстоун.

Малко по-късно Едуард пусна в действие целия си чар. Той се поклони с дълбоко уважение на лейди Дарби и мисис Игълстоун, като каза на последната:

— Какво щастие, че братовчедка ми е била с вас, мадам. Не знам как да Ви благодаря, че я върнахте невредима в Англия. Трябва да добавя, че и вие много ни липсвахте.

Мисис Игълстоун, въпреки че не си спомняше той някога да е бил любезен с нея, бе склонна да се остави да я ласкае, заради перфектните му обноски. Регина също се остави да бъде заблудена от приятната му външност.

Само Никол го огледа със съмнение, когато накрая той се обърна към нея.

Тя стоеше до един отворен прозорец и слънцето блестеше в косите й, подпалвайки тъмните къдри. Облечена в бледожълта, муселинена рокля, която нежно подчертаваше гръдта, преди да се спусне грациозно надолу, тя приличаше на млада богиня.

Нищо чудно нямаше, че Едуард бе пленен. Не само от издължените форми на стройното тяло, но и от призрачната красота на лицето й.

— Никол? — попита колебливо той.

Никол се развесели от явното му учудване и превъзходните й, бели зъби блеснаха, когато се усмихна.

— Да, братовчеде, това съм аз.

Едуард, на когото веднага му хрумна, че женитбата с братовчедка му можеше и да не се окаже така неприятна, се усмихна с удоволствие:

— Просто не мога да повярвам! Знам, че е невъзпитано, но, братовчедке, вие сте се променила до неузнаваемост! — каза той и се засмя.

— Надявам се, че виждате промяната в добра светлина!

— О, да! — въздъхна напълно искрено Едуард. С готовност би признал, че Никол бе красива. Също така би признал, че много мъже биха били щастливи да се оженят за нея, независимо от парите й.

През последвалия един час, той упражни неоспоримия си чар не само върху братовчедка си, но и върху лорд Саксън и лейди Дарби. Той си тръгна много доволен с една от позлатените покани за бала на Никол.

По-възрастните дами на Кавендиш Скуер бяха направо смаяни от външния вид на Едуард.

— Наистина — извика ядосано Регина, веднага щом останаха сами, — Саймън трябваше да има повече мозък в главата! Как му хрумна да среща Никол с този неин великолепен братовчед!