Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 135

Никол го погледна и неочакваното му намигване едва не я накара да избухне в смях. Тя бързо погледна настрани, за да не се разсмее на факта, че Саймън беше така доволен от обединените им усилия. Видя как Регина се носеше покрай бълващия змии и гущери Уилям, за да грабне една ваза с рози и сръчно да изхвърли съдържанието й в лицето на Агата.

Шокът от водата, която продължаваше да се стича по носа й я накара да онемее и дори Уилям замлъкна. Във фоайето на Кавендиш Скуеър се възцари тишина.

Тогава находчивата Регина каза спокойно:

— Туикъм, погрижете се тези посетители да бъдат отстранени, веднага! — Поглеждайки уж строго, но с весело пламъче в очите, към двамата виновници, все още стоящи на стълбите, тя изкомандва: — Никол, върви в стаята си! Ще обсъдим това по-късно. Саймън, уверена съм, че ти също трябва да се оттеглиш. Припомни си какво каза докторът. Вълненията са вредни за здравето ти.

Схванал идеята й, Саймън измърмори:

— Да, да, абсолютно права си.

Той и Никол бързо се изнесоха нагоре по стълбите и се скриха от погледите.

Като видя, че жертвата му се измъква, Уилям скочи на крака и изкрещя с дрезгав глас:

— Не! Никол идва с нас.

Регина му хвърли презрителен поглед и каза студено:

— Аз едва ли мисля така, сър! Вие влязохте в дома на брат ми неканени, обидихте гостенката ни, самата мене третирахте с такъв език, какъвто се надявам никога повече да не чуят ушите ми, а жена ви почти ме накара да оглушея с бръщолевенията си, показващи лошо възпитание и ниска култура. При тези обстоятелства, които така ясно демонстрирахте, мога да ви уверя, че Никол Ашфорд никога няма да бъде оставена в ръцете ви. Още повече, възнамерявам да предявя обвинения срещу вас и съпругата ви. Ще постъпите мъдро, ако си тръгнете, преди да съм оформила решението си!

За първи път неспособен да каже нито дума Уилям я гледаше с отворена уста и преди още да е осъзнал казаното, Туикъм с помощта на втория иконом, умело насочи двамата членове на семейство Маркъм към масивната входна врата като я заключиха след тях.

Покланяйки се с дълбоко уважение към Регина Туикъм каза тържествено:

— Ако ми позволите да споделя, мадам, това беше много добре направено!

— Е, да и аз си мисля така! — съгласи се Регина с присъщата й скромност. — Саймън, къде си? — извика тя. — Знам, че сигурно висиш на перилата и надничаш като някоя прислужница. Слез долу!

— Ха! — изръмжа Саймън, появил се така внезапно. Нелюбезното обвинение на Регина се оказа вярно. Той продължи с раздразнен тон: — Какво друго можех да направя, когато ти ми нареди така? И то в собствения ми дом! Казвам ти, Регина, няма да се примиря с властните ти методи. — За нещастие провали цялата тирада, като се закиска. — Много хитро ги изгони — призна той. — Винаги съм казвал, че си много умна за жена!

Сестра му само изсумтя, по не много пристоен за една дама начин и попита?

— Къде е Никол?

— Тук съм — извика Никол и последва Саймън във фоайето.

Наясно с любопитните погледи на прислугата Саймън поведе дамите към кабинета си. Въпреки, че беше доволен от преживяването, знаеше, че нещата бяха много по-сериозни.