Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 125

— Вярно е!

Кристофър се усмихна.

— Значи целият ти успех зависи от този списък и от тези две дами?

— Да, що се отнася до листата, но има и други покровителки. Лейди Дарби спомена някоя си лейди Джърси и лейди Купър. Предполага се, че лейди Купър е изключително мила. Мисля, че имаше още две, но сега не мога да си спомня имената им. Лейди Дарби казва, че не трябва да се безпокоим, но ако принцесата и графинята се окажат упорити, заради леля ми и чичо ми, и заради цялата тази странна ситуация, ще се обърне към лейди Джърси. — Никол се усмихна притеснено и продължи: — Лейди Джърси май обича да всява смут и сигурно ще пожелае да ме покровителства, ако не по друга причина, то за да предизвика останалите.

— Хм. Изглежда баба ми много добре държи юздите. Искрено се надявам да не реши да се заеме и с мене!

Никол се засмя, почувствала се приятно в компанията му за първи път от толкова време.

— Да. Тя е много властна жена, но е толкова приятна, че просто не може да й се откаже. Забелязах, че дори дядо ти не й отказва.

— Ето тук грешиш! — решително оспори Кристофър. — Мисис Игълстоун беше тази, която го убеди да се съгласи за бала.

Като спусна клепачи над засмените очи, тя попита почти с безразличие:

— Имало ли е нещо между тях?

Кристофър, застанал безгрижно до пианото, загледан в наведената глава на Никол, изведнъж забеляза очарователната, изкусно подредена маса от къдри и нежната, бяла шия. Обзе го желание да се наведе и да я целуне. Въздържа се с огромни усилия. В обхваналото я скромно, почти срамежливо настроение, тя направо го омагьосваше.

— Да, между тях има нещо. Някога са били сгодени. Някакъв спор накарал мисис Игълстоун да развали годежа и всеки се оженил за някой друг.

— Разбирам — бавно каза Никол, без наистина да разбира. Беше й трудно да си представи мисис Игълстоун да влезе в конфликт с някого и това да доведе до разваляне на годеж. — Той все още е влюбен в нея, нали?

Устата на Кристофър се изви в сатирична усмивка.

— Така изглежда. Невероятно, нали! Един Саксън да обича някого и то толкова дълго!

— Престани! — извика Никол, вбесена от хапливата му забележка. — Защо трябва да говориш така? — настоя разгорещено тя с буреносно святкащи очи. — Мисля, че ти харесва да правиш подобни, цинични забележки.

— А ти не го ли правиш? — тросна се той, незнайно защо също ядосан. — Създаде ми повече неприятности, отколкото някога съм имал.

— Не е честно! О! — В очите й блеснаха сълзи и тя каза през зъби: — О, мразя те, Кристофър Саксън! Мразя те!

Кристофър дълго я гледа, като едно мускулче не спираше да трепка върху челюстта му. После, забравил всичките си добри намерения той я притегли в прегръдките си и промълви с плътен глас:

— Добре, ето ти още нещо, което да добавиш към омразата си!

Устата му, твърда и безмилостна, улови нейната в една ядна целувка, която не съдържаше нито страст, нито нежност. Но докато Никол се съпротивляваше, тази горчивина пламна в желание, което изглежда винаги щеше да гори между телата им.

За свой срам Никол установи, че настоятелно се притиска до високото му тяло и изпитва перверзна наслада от болката, която й причиняваше яростната му прегръдка. Но после, точно когато целувката стана нежна и гореща, Кристофър рязко я отстрани от себе си, като че беше нещо зло и грозно. С блеснали от нещо подобно на омраза очи, той се завъртя на пети и излезе от стаята като остави смаяната Никол да гледа след него.