Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 126

Разтърсена както от целувката, така и от неочаквания й край, тя се отпусна на стола до пианото. Толкова им беше приятно заедно, помисли си тя сковано. После всичко експлодира в нещо тъмно, насилствено и неприятно. Щеше ли някога да успее да остане безчувствена, когато той беше наблизо? Тя едва си пое дъх, установила, че го мрази почти толкова, колкото го обича. Защо, нерадостно си помисли тя, трябваше да е точно той?

Кристофър, ядно крачещ към клуба си, си пожелаваше нещата да бяха различни. Както и да стояха нещата, той винаги щеше да вижда в мис Никол Ашфорд частица от майка й.

Но тази вечер, колкото и да се мъчеше, не можеше да я обвини в нищо. Той беше този, който разруши крехкия мир помежду им. Само ако не я желаеше така дяволски и само ако не гореше от такава силна страст да я притежава. Мразеше се, че не можеше да забрани на ръцете си да я докосват. Мразеше се, че тя продължава да го вълнува. Ненавиждаше се за това, че една жена бе успяла да го изтръгне от леденото му безразличие.

Тъмен като облак и в отвратително настроение той се присъедини към няколко от новите си познати в игралния клуб на Буудъл. Кристофър не си беше губил времето през изминалите дни. Благодарение на дядо си бе станал член не само на Буудъл клуб, но и на Уайтс и Бруукс.

Саймън го беше запознал и със синовете и внуците на приятелите си и сега Кристофър бе известен сред върхушката. Решен да намери доказателството, което търсеше, той се стремеше към военните кръгове. С цел да получи сведенията се беше запознал с един армейски капитан, на служба в конната гвардия и един военноморски лейтенант, възстановяващ се от получена рана.

Кристофър бързо установи, че капитан Бъкли беше склонен към недискретност и се надяваше лейтенант Кетълскоуп да се окаже наистина корумпиран.

Докато седеше на масата за карти мислите му бродеха. Представяше си предстоящите нощи на пиене и комар, които трябваше да изтърпява с едничката надежда да се добере до късче информация, някоя случайна клюка, която да се превърне в солиден факт. Вътрешно изстена, проклинайки Джейсън. После се усмихна. Нищо нямаше да го спре за осъществяване на мисията му.

Независимо от грижите и тревогите, той беше много доволен, че отново бе видял дядо си. С Регина все още се държеше резервирано. Но онзи член на семейството, който едновременно желаеше да срещне и се ужасяваше от тази среща не се беше появил. Къде, по дяволите, беше Робърт?

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Докато Кристофър играеше фаро, Робърт Саксън бясно пришпорваше впряга на дорестите си коне на път за Лондон. Красивото му лице, белязано от разгулния живот, се изкривяваше още повече от мрачното изражение.

„Проклет да е! — злобно си мислеше той. — Защо не умря и Саймън, този стар глупак!“