Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 124

При този приятен завършек на срещата Кристофър си тръгна по-уверен, че не е тръгнал на глупав поход. Щеше да има нападение. Но кога? И най-важното, къде?

Саймън, разбира се беше малко ядосан от изчезването на Кристофър още първия ден. Когато младият мъж се появи, той изръмжа:

— Е, много мило от твоя страна, че реши да се присъединиш към нас тази вечер. Не можа ли да се сетиш за нещо друго, което е трябвало да свършиш?

Кристофър само се усмихна. Миг по-късно пристигнаха дамите и гневът на Саймън си намери друг отдушник. Като изгледа страшно сестра си той се сопна:

— Какви са тези глупости, които чувам за голям бал следващия месец? По дяволите, Джина, предупреждавам те, няма да допусна къщата ми да бъде обърната с покрива надолу! Тук си като моя гостенка, не го забравяй!

— О, пфу! Някога това беше и мой дом! А сега нали трябва да представим Никол? Как ще го направим, ако не с голям бал! Всичко друго ще бъде половинчато. Дори Летиция се съгласи с мене!

— О, да, Саймън, много е необходимо — намеси се мисис Игълстоун. — Нали нямаш нищо против? — помоли тя с очи, болезнено фиксиращи лицето на Саймън.

Нещо, наподобяващо изчервяване, премина по слабото лице на Саймън. Никол и Кристофър, втренчили се като омагьосани, видяха как той се разтопи под умолителния поглед на мисис Игълстоун. Потънал в разтревожените сини езера, той промърмори:

— Хм… ъъъ… не мисля, че един бал ще донесе чак такава бъркотия. — После, свирепо намръщен откъсна очи от мисис Игълстоун и изрева на Регина: — Но помни, не искам тази къща да бъде драпирана в розова коприна или подобни глупости.

Регина доволна от изхода се усмихна с ангелска усмивка. Никол погледна Кристофър с надежда да разгадае мистерията и той, отгатнал объркаността й, прошепна само с уста:

— По-късно.

Доста по-късно през седмицата той намери възможност да проведе личен разговор с Никол. Тази вечер дядо му вечеряше в клуба с няколко приятели, а мисис Игълстоун и лейди Дарби се затвориха в синия салон.

Никол, която нямаше никаква работа, се упражняваше на пианото в музикалния салон. Кристофър, на път да излиза, влезе там, очаквайки да намери трите дами.

Като видя, че Никол е сама се поколеба, но тъй като отношенията им напоследък бяха почти приятелски, прецени, че няма причина да напуска веднага. Той пресече стаята и отиде до нея.

— Да не си замислила да направиш музикална кариера? — подкачи я той.

Никол направи гримаса.

— Едва ли! Просто баба ти и мисис Игълстоун ме изхвърлиха от схемите си, след като попитах защо е толкова важно да каним принцеса Естерхази и графиня Лиевен.

— И защо е толкова важно? — заинтересовано попита Кристофър.

С дяволит блясък в очите Никол скромно каза:

— Ами те и двете са покровителки в Олмак и лейди Дарби казва, че ми трябва поръчител. Всяка седмица се прави списък на поканените и ако името ми не е сред тях, ако съм отхвърлена, ще се проваля в обществото.

Като видя по изражението на Кристофър, че всичко това му се струваше невероятно, Никол побърза да го убеди.