Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 123

— Да, така е — съгласи се Баринг. — Но нямам представа накъде ще се насочат преговорите. За момента се задоволявам от факта, че наистина ще има такива. — Той се усмихна и добави: — Знаете как стоят тези неща.

Галатин наистина знаеше. Знаеше при какви условия британците се бяха съгласили на директни преговори. Преди да се разделят Кристофър успя да си уреди среща насаме с Галатин.

Пристигането му в Лондон не беше предвидено от Джейсън. Той не можеше с нищо да му навреди, напротив можеше много да му помогне. И той като него беше посетител без статут, но разполагаше с много повече връзки в определени среди.

Албърт Галатин изобщо не приличаше на човек, който би могъл да бъде намерен в средата на схватка между конгресмени. Беше търпелив, уравновесен човек, който не взимаше прибързани решения. Кристофър се надяваше и другите членове на комисията да са такива.

Усмихнат, Галатин посрещна на следващата сутрин Кристофър.

— А сега, млади човече, кажете какво мога да направя за вас? — попита домакинът.

— Не съм сигурен, че можете да направите нещо за мене, просто исках да говоря с вас насаме.

Галатин остана леко изненадан.

— Имате да ми кажете нещо, което не би могло да бъде съобщено пред Баринг?

Чувствайки се малко неловко, но решен да изрази становището си, Кристофър каза:

— Да. Вярвам, че мистър Баринг работи много старателно за наше добро, но също така съм уверен, че това забавяне е умишлено. Вярвам, че британците се канят да нанесат друг силен удар на Америка.

— О, убеден съм, че тъкмо това замислят.

— Така ли? — объркано каза Кристофър.

— О, да, млади приятелю. Повече от сигурен съм, че британските ни приятели целят териториални завоевания. Свикнал съм с хора, които говорят едно, а вършат друго. Не вярвам, че ние с вас можем да направим нещо. Пиша на Монро за подозренията си и се надявам да успеем да задържим границите си такива, каквито бяха преди войната. Възнамерявам да го предупредя, че британците планират много силен удар и че ще бъде мъдро да се подпише мирния договор, колкото е възможно по-скоро. Ако не го направим, ще изложим нацията на смъртна опасност. Най-добре е да забравим за Канада и да внимаваме да не се окажем отново под британско владичество!

— Такова е и моето мнение. С облекчение научавам, че ще пишете на щатския секретар по този въпрос. Навсякъде виждам доказателства за превъзходството на Британия — откровено каза Кристофър. — И трябва да призная, че наистина съм разтревожен.

Галатин погледна Кристофър с тревога.

— Надявам се да убедим Монро и Медисън.

— Аз също изразявам тази надежда. — Изправяйки се на крака Кристофър добави: — Сър, ако мога да ви бъда полезен, моля не се колебайте да ме уведомите. Бих бил щастлив да направя всичко според възможностите си, за да ви услужа. — Предложението бе откровено.

Галатин също стана на крака и протегна ръка.

— Със сигурност ще ви потърся, щом стане нужда. И ако аз мога да ви помогна, не губете нито секунда, а елате при мене. Ние, американците трябва здраво да се държим един за друг.