Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 112

— Знаете, че всичко това можеше да е блъф. Възможно е да съм се споразумял с Жан да освободи мъжете, за да спечеля доверието ви.

— Смятате ли, че не съм го допуснал? Признавам, че не мога да реша що за човек сте. Ще спя по-леко, щом потеглите за Англия.

— Споменахте, че се променя датата на отплаването.

— Да. В други ден, както казах. Монро е приел предложението на английския министър на войната, Касълрийф за директни преговори.

— Нямаме ли официален представител? — попита Кристофър.

— Само един джентълмен на име Рюбен Бийсли. Вярвам, че Монро е включил уведомително писмо до него, касаещо вас. А и младият секретар на Албърт Галатин е в Лондон. И той като вас е там неофициално и не мисля, че трябва да се срещате с него. Няма да ви бъде от полза. Но утре ще ви дам цялата информация.

През това време уискито значително намаля, но изглежда Джейсън не бързаше и добави развеселено:

— Трябва да ви поздравя за повереницата ви.

Едва ли не с лошо предчувствие Кристофър повтори:

— Да ме поздравите ли?

— Да. Казахте, че няма да ме посрами и тя не го направи, въпреки че ме би на карти. Голямо щастие е, че заминавате в четвъртък, в противен случай кандидатите й ще се избият пред вратите ви. Вечеряхме в дома на губернатора в събота и самият Клейборн е много възхитен. В неделя я заведохме на опера. Самата опера не беше голям успех, но Никол със сигурност беше! Кълна се, мислех, че ще се наложи да се бия, за да разчистя пътя ни.

В очите на Кристофър имаше блясък, който Джейсън не можеше да определи, но смразяващата гладкост на гласа му не можа да го излъже:

— А Никол спря ли се на някой, който да й привлече вниманието?

— Това не мога да кажа. Но съм сигурен, че сам ще разберете — тя е ваша повереница, преди всичко.

— Може би. — Кристофър веднага смени темата, насочвайки разговора към Англия.

Те допиха бутилката уиски и пияни Кристофър и Джейсън закрачиха към представителните си домове. Беше започнало да вали и псувайки недоволно, Кристофър придърпа сакото си по плътно до тялото. Като видя действията му, Джейсън се засмя:

— Почакай да стигнеш до Англия, приятелю. Почакай да усетиш английския дъжд.

ЧАСТ ТРЕТА

ИЗМАМНИКЪТ И ЛИСИЦАТА

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

През февруари, докато мисис Игълстоун и Кристофър плаваха заедно с Никол за Англия, Лондон бе в плен на невиждан от векове мраз. Темза се беше превърнала в път от солиден лед и хората спокойно преминаваха по „Ледената улица“. Големият мраз беше последван от снеговалеж, който продължи без прекъсване шест седмици.

Времето все още беше много студено през един от последните дни на март, когато Кристофър и компанията му слезе на Английски бряг.

През април жестоката зима свърши, войната с Наполеон приключи и Англия се отдаде на веселие. Но независимо от празничната атмосфера нито Никол, нито Кристофър имаха чувството, че са се завърнали у дома. За Кристофър беше разбираемо — беше напуснал принудително, при брутални обстоятелства. Англия беше за него чужда страна и то страна, във война с осиновилата го родина. Никол не изпитваше силни чувства към Англия, защото я беше напуснала преди толкова години. Но тя беше доволна, че слязоха от кораба, където непрекъснато бе измъчвана от близостта на Кристофър.