Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 111
Шърли Бъзби
— Не, тя не ме е провалила. Просто си помислих, че е по-добре да присъствам. Комодор Патерсън не е много доволен, че съм се заел със случая. Освен това имам новини. Заминавате в други ден, но за това после.
През това време хората на Патерсън помогнаха на тези в лодките да слязат, а самият той поздрави сковано. Явно личеше, че не му харесваше намесата на Джейсън, още по-малко участието на Кристофър Саксън.
— Бих искал да разменя няколко думи с вас, ако е възможно.
Молбата приличаше на заповед и Кристофър беше малко отегчен от целия инцидент. Той повдигна вежди и каза провлечено:
— Сега ли?
— Сега! — отсече Патерсън.
Кристофър хвърли поглед на Джейсън, чудейки се в какво точно го беше въвлякъл този джентълмен. Лицето на Джейсън беше неразгадаемо. Кристофър остана с убеждението, че Джейсън, също както и Патерсън нямаше търпение да му зададе въпроси.
С очевидно раздразнение Кристофър каза:
— Много добре, нека да приключим с това.
Тримата влязоха в отдавна изоставената сграда, където някога бяха държали различни стоки. Патерсън ги въведе в нещо, което явно е било офис. Кристофър отказа да приеме предложения стол и се облегна на стената. Въпросите, които Патерсън започна да задава не бяха неочаквани. С какви сили разполагат братя Лафит? Колко са амунициите им? Какви са укрепленията им? Какви пътища използват за пренасяне на стоките си в града? Колко кораба има Лафит на Гранд Тер?
Стори му се, че въпросите продължават с часове. Единственото, което отговаряше беше:
Накрая Патерсън избухна:
— По дяволите! Отговорете или ще ви арестувам!
— Писна ми от вас, Патерсън — тихо изръмжа Кристофър. — Арестувайте ме, ако смеете или ако сте толкова глупав, та да го направите. Само след четиридесет и осем часа ще се озовете на двадесет крачки от мене на Метейра Роуд.
Лицето на Патерсън побледня, но преди да успее да заговори Джейсън се намеси.
— Даниел! — тихо каза той. — Няма за какво да го арестуваш, а и той доведе тези хора.
— Не съм забравил, но също така знам, че мистър Саксън е приятел на онзи престъпник и би могъл да съдейства за залавянето му.
Джейсън се усмихна и каза:
— Съгласен съм, но те предупредих, че мистър Саксън е много упорит човек.
Патерсън изсумтя, сбогува се троснато и си отиде. Като останаха сами с Джейсън Кристофър каза:
— Това не ми харесва. Нито въпросите, нито намесата на Патерсън.
Джейсън го изгледа.
— Никога не съм крил чувствата си към Жан Лафит. Ако можехме да получим полезна информация, щяхме да я използваме срещу него. Но разбрах едно, вие сте човек на думата си.
На Кристофър със закъснение му хрумна, че целият епизод е бил тест. Джейсън проверяваше лоялността му. Почти разсеяно каза:
