Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 109

После наведе тъмнокосата си глава и я целуна. Кейтрин веднага забрави Никол Ашфорд и се зае с много по-приятната задача да докаже на съпруга си, че напълно споделяше чувствата му.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Приближавайки Гранд Тер с пирогата, Кристофър усети разликата в атмосферата. Струваше му се, че от всякъде го наблюдават враждебни очи.

Беше сменил елегантното си облекло и отново беше облечен като капитан Сейбър. Не се беше бръснал два дни и по лицето му беше набола тъмна брада. Когато влизаше в голямата къща на Лафит, никой не го спря, но отново почувства напрежението. Пиратите не се чувстваха спокойни след похищението над хората на губернатора.

Имаше промени и в района на затвора. Въоръжени мъже обикаляха наоколо и Кристофър не се съмняваше, че там държаха хората на губернатора. Него никой не го спря. Повечето го познаваха като капитан Сейбър.

Жан го прие радушно, но от него се излъчваше необичайна напрегнатост и бдителност. Като знаеше, че учтивите разговори нямаше да доведат до никъде, Кристофър каза направо:

— Предполагам, че знаеш защо съм тук.

Лафит безгрижно повдигна рамене.

— Но, разбира се, мон ами. Не мога да се сетя за друга причина, освен да си дошъл да се поинтересуваш за затворника от „Ла Бел Гарс“.

Кристофър поклати глава.

— О, значи си дошъл да искаш да освободя хората на губернатора.

Кристофър се усмихна и каза:

— Има ли нещо, което да не знаеш?

— Много неща не знам, мон ами. Едно от тях е колко дълбоко си се настанил в джоба на губернатора.

Усмивката се стопи и Кристофър заяви ядосано:

— За Бога, не мислиш, че с такава готовност бих си сменил палтото, нали?

— Кой знае? Случвало се е и преди.

Кристофър помълча известно време и накрая каза спокойно:

— Ако това е отношението ти, нямам какво да кажа.

— Винаги съм се възхищавал на арогантността ти, Сейбър. Но да минем на въпроса. Кажи защо си тук.

— Ще изслушаш ли това, което трябва да ти кажа?

— Знам, че си дошъл, заради хората на губернатора.

— Да. Някой трябва да води преговори за освобождаването им. Защо да не съм аз?

— Добре, да говорим тогава. Но, Сейбър, трябва да ти кажа, че съм много недоволен от твоя Клейбърн.

— Жан, престъпил си закона и продължаваш да го правиш. Не можеш да виниш губернатора, че се опитва да сложи край на дейността ти.

Разярен, със святкащи, черни очи, Жан скочи на крака.

— Как можеш да говориш така? Какъв закон нарушавам? Закон, прокаран от дебелите американски бизнесмени, за да могат да монополизират търговията, нали? Ето какво казвам за твоя закон — Лафит направи неприличен жест с пръсти. — Аз продавам по-хубави и по-евтини стоки на гражданите и затова съм обявен извън закона! Кажи ми защо трябва да се толерират американците, а мене да ме карат да плащам невероятни данъци?

Кристофър каза мрачно:

— Не съм тук да водя дебати с тебе. Дойдох да те убедя да ми предадеш хората на губернатора. Чуй ме, Жан, този път си стигнал твърде далече. Убил си трима. Смяташ ли, че Клейборн ще си трае? Решен е да доведе войска. Ако освободиш мъжете, това ще успокои духовете и ще покаже, че не си обикновен пират, който убива и държи в залог всеки, появил се на пътя му.