Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 107
Шърли Бъзби
— Да, така е. Това по никакъв начин не променя плановете ни. Вие все още трябва да извършите същата задача.
Джейсън побърза да смени темата.
— Тъй като току-що сте се върнали в града, приемам, че не сте посетили разпродажбата на братя Лафит в Темпъл?
— Не, не съм — лениво отвърна Кристофър. — Защо е това внезапно любопитство към връзките ми с Лафит? Не съм оръжие, което да бъде използвано срещу Жан.
— Не можете да ме обвинявате, че ви подлагам на проверка, имайки предвид случилото се на последната разпродажба.
— Какво се е случило? Разбирам, че е нещо извън границите на нормалното.
— Този път Лафит отиде доста далеч — призна Джейсън. — Инспекторът по продажбите бе изпратен да спре разпродажбата. За нещастие се сблъскали с главорезите на Лафит и той бил убит. Останалите са в затвора на Гранд Тер. Както можете да си представите губернаторът е побеснял. Имате ли нещо против да отидете при Лафит и да го убедите да освободи хората ни?
— Очаквах подобна молба — замислено каза Кристофър.
— Ще го направите ли?
Кристофър сви рамене.
— Нека просто кажем, че имам моя работа на Гранд Тер и тя няма да ми попречи да предам молбата ви на Жан. Не обещавам повече — всъщност не мога да обещая.
— Много добре. Това е достатъчно — съгласи се Джейсън.
Кристофър сметна, че визитата е приключила и понечи да стане, но Джейсън го спря.
— Уредил съм да заминете след десет дни с датски кораб. Познавам както капитана, така и кораба. Ще имате възможно най-приятното пътуване за това време на годината.
Със спекулативен блясък в очите Кристофър попита:
— Предполагам, че вие и хубавата ви съпруга няма да имате нищо против да вземете под крилото си Никол и мисис Игълстоун, докато аз съм на Гранд Тер? Те не познават никого в града, а Никол трябва да бъде представена в обществото.
Джейсън му хвърли развеселен поглед.
— Ще ви кажа, че много бързо се възползвате от всяка ситуация. Да, по дяволите, Кейтрин и аз ще се погрижим за по-нататъшното обучение на Никол.
Подсвирквайки си тихичко и много доволен от създалата се ситуация, Кристофър забърза към собствената си къща. Като свали палтото си той се присъедини към дамите в малкия салон в задната част на къщата. Огънят в камината се опитваше да прогони леката влага. Никол стоеше и гледаше през двойните френски прозорци, а мисис Игълстоун, седнала на един от комфортните дивани се занимаваше с някакво ръкоделие. И двете жени го погледнаха, когато влезе. Никол, наблюдавайки го как прекосява стаята и си помисли, че не беше честно само вида на тази висока фигура да кара кръвта й лудо да се втурва във вените. Ненавиждаше слабостта си, отчаяно й се искаше той да беше поне кривоглед, за да може да преодолее физическото влечение към него. Тя си призна, че след пристигането на мисис Игълстоун той се държеше учтиво, отнасяше се с нея с безразличие и арогантност, която я нараняваше и в същото време я вбесяваше. Само да можеше да забрави миговете в прегръдките му, дългото, силно тяло, притиснато до нейното и неописуемото удоволствие да бъде притежавана от него. Ако все още беше девственицата, за каквато я смяташе мисис Игълстоун, нямаше да бъде толкова болезнено, но сега тя познаваше магията на страстта. Какво друго би могла да очаква от него, тъжно се почуди тя.