Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 106

Но ако мисис Игълстоун беше спокойна, а Никол примирена, то за Кристофър не можеше да се каже нищо такова.

Никол мрачно полагаше всички усилия да изтрие от паметта си последните пет години. Научи се да се усмихва на Кристофър с точно премерена, приятелска усмивка, когато той поемаше ръката й за предполагаем танц. Специализира се във воденето на учтиви разговори, когато тримата вечеряха. Под ръководството на мисис Игълстоун успя да преодолее ненавистта си към следобедния чай. Не бяха пропуснати и научните й занимания. Въпреки че едва ли можеше да се изчете кой знае какво за малкото време, с което разполагаха.

На Никол бързо й стана втора природа да очаква услугите на Майо и Галина, както и на останалата прислуга. С течение на времето се разшири и социалната сфера в Тибодю Хауз. Една от най-приятните срещи беше първото посещение на Ханс и младата му съпруга, приели поканата за чай. С грация и чар, достойни за ролята, която играеше, Никол ги накара да се отпуснат, действайки като че ли наистина беше повереница на Кристофър.

Кристофър наблюдаваше новата Никол с полувъзхитени, полувраждебни очи. Наблюдавайки начина, по който му се усмихваше, като че ли не беше нищо повече от неин опекун, за какъвто се представяше, той с болка си спомняше за измамата на майка й. По същият начин Анабел се преструваше пред другите, усмихвайки му се толкова незаинтересовано, а после търсеше начин да го накара да обсипе с целувки устните й. И двете бяха еднакви, мислеше си той възмутено. И въпреки това, лежейки буден нощ след нощ, знаейки, че нейната врата е съвсем близо, той не беше толкова сигурен. През деня успяваше да се прикрие зад безразличието, но нощем…

За Никол безизразното присъствие на Кристофър също беше агония, която смяташе, че няма да може дълго да понася. За щастие мисис Игълстоун не отпускаше много време за такива волности.

Най-после дойде денят, в който Кристофър, след консултация с мисис Игълстоун реши, че са готови за пътуването. След като пристигнаха в Ню Орлианс Кристофър веднага посети Джейсън Савидж.

— Трябва да сте прочели мислите ми — каза Джейсън — понеже вчера ви изпратих съобщение с молба да се върнете в Ню Орлианс. Да разбирам ли, че сте готови?

Кристофър кимна.

— Да, така смятам.

— Отлично! Във ваше отсъствие направих някои приготовления. Надявам се, че ще срещна одобрението ви.

Кристофър разтревожено погледна Савидж.

— Какво има?

Джейсън взе лист от писалището си и го подаде на Кристофър. Беше кратко писмо и то му отне минута да прехвърли съдържанието му. Опитвайки се да запази чертите си безизразни той каза:

— И така, аз трябва да тръгна като неофициален представител на Съединените Щати. Мога ли да попитам какво казахте на Монро, за да го накарате да се съгласи?

— Обясних му, че искам да изпратя представител в Англия и че този човек ще има по-голяма тежест, ако разполага с известни пълномощия от правителството. Както виждате щатския секретар се съгласи с мене.

Разтревожен, Кристофър каза замислено:

— Сега вече определено съм причислен към американския лагер. Преди можеше да има съмнения по този въпрос, но с писмо от секретаря на Съединените щати, е напълно ясно на чия страна съм.