Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 105

За нещастие Кристофър и мисис Игълстоун пристигнаха един следобед, когато двамата бяха изцяло погълнати от заровете. Седяха на пода пред камината. Бяха навили част от килима, за да може зарът да се движи по-добре по дървения род. Никол, впила поглед в последното хвърляне на Хигинс не чу за пристигането им. При звука на ледените думи на Кристофър „Безпокоим ли ви?“, Хигинс скочи на крака и изчезна със забележителна скорост. Никол въобще не направи опит да стане. Облегна се назад на ръцете си и предизвикателно погледна буреносното лице на Кристофър.

— О, върна се! Щеше ми се да бяхме довършили играта. Тъкмо губех и му дължа половин милион паунда.

Със стиснати устни и въпреки това готов да се засмее на вбесяващото й поведение, той я вдигна на крака и каза на мисис Игълстоун:

— Както виждате задачата ви няма да е лесна.

А тя, гледайки високата богиня пред себе си, отхвърли всяка мисъл за „малката“ Никол. После, като прецени елегантното облекло на момичето, реши, че не е чак толкова голяма немирница. С мила усмивка каза:

— Здравей, скъпа Никол. Кой би помислил, че след като си казахме сбогом в Ашланд ще се срещнем отново? Колко много приличаш на родителите си!

Никол издърпа ръката си от хватката на Кристофър и се усмихна.

— Вие сте същата, както ви помня. Винаги много тактична.

Независимо от усмивката си мисис Игълстоун беше много уморена.

Никол се спусна към нея, прегърна крехкото й тяло и предложи:

— Ще ми позволите ли да ви заведа до стаята ви? Сигурна съм, че бихте искали да вдигнете крака пред огъня, за който ще се погрижа незабавно да бъде запален.

— О, да, разбира се — каза новодошлата с голямо облекчение.

— Разбира се, ще има и чаша чай — продължи да я изкушава Никол.

— О, господи, това ще бъде истинско удоволствие. Скъпа Никол, колко мила и досетлива си.

Кристофър наблюдаваше весело, макар и малко присмехулно тази сцена. Но беше доволен, че двете жени са се харесали и беше много благодарен, че не бяха сварили Ник в някое по-голямо прегрешение.

Мисис Игълстоун, придружавана от Никол с радост откри, че момичето не беше загубило топлината и спонтанността си. Беше сигурна, че ще научи Никол Ашфорд на всичко, което трябваше да знае.

Никол също беше много щастлива. Разбра колко скандално бе поведението й. Почувства огромна благодарност към Кристофър, който правеше пътя й към Англия по-лек.

Никол остави мисис Игълстоун да си почива.

— Ще се видим на вечеря — каза тя и тактично се оттегли.

Настанена удобно до огъня мисис Игълстоун се отдаде на мисли. Не беше толкова спокойна след разказа на Кристофър. Познаваше го от дете и й беше ясно, че само част от разказаното беше истина.

Но откъде започваше лъжата? С лекота, която би изненадала Кристофър тя предположи, че той бе обезчестил Никол. Тя въздъхна и остави чашата. Имаше някакво напрежение, някакво привличане между нейните двама млади хора. Кристофър и Никол бяха пораснали. Надяваше се странното събиране на тримата да доведе до нещо хубаво. Доволна, тя задряма пред огъня.