Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 103

— Ти си толкова добър, а Никол е имала истинско щастие, че е попаднала на тебе. Представи си, че беше попаднала в ръцете на някое безскрупулно чудовище, което можеше да се възползва от нея и да я опозори.

Кристофър никога не се беше чувствал по-неудобно. Той се въртеше на стола и се чудеше как да смени темата.

— Това беше моя привилегия и ви уверявам, че не съм направил нещо от голямо значение. Сега това е зад гърба й и аз възнамерявам да я върна на семейството й. Мисля, че е много важно да я заведем до Англия независимо от войната, колкото е възможно по-скоро.

Разтревожена, мисис Игълстоун колебливо предложи:

— Кристофър, не вярвам, че е толкова просто.

— Но защо? Какво имате предвид, мадам? — попита той. — Трябва, разбира се, да я подготвим за представянето й в обществото. Вие ще се погрижите затова.

Мисис Игълстоун каза бавно:

— Не това ме притеснява, а скандалът, който ще избухне при мълвата, че Никол е плавала пет години на кораб, преоблечена като момче. Тя ще бъде напълно съсипана. Не можем да позволим това да се случи!

— Какво предлагате? — попита Кристофър с безизразен тон.

Тя му хвърли нервен поглед. Струваше й се, че ако не беше заминала, това нямаше да се случи с Никол. Затова искаше да оправи нещата, дори и с цената на лъжа. Не искаше Кристофър да я помисли за лъжкиня, затова доста се колеба, но накрая каза:

— Можем да излъжем. Можем да кажем, че е била с мене!

Кристофър с вещина прехвърли водещата роля в разговора върху себе си и каза стегнато:

— Да, разбира се. Трябваше да помисля за това. Позволете ми да измисля нещо подходящо.

Благодарна, че той е взел решението вместо нея, мисис Игълстоун се поинтересува:

— Кога трябва да уведомя семейство Дюма?

— Днес. До довечера ви искам навън от тази къща.

Като видя, че тя показа признаци на недоволство Кристофър бързо я убеди, че нямат време за губене. Нежното й сърце беше затрогнато от съдбата на Никол и тя се предаде. Написа бележка, в която съобщаваше за напускането си.

Кристофър и мисис Игълстоун останаха в Ню Орлианс още два дни. Той остави взетите от Майо мерки в шивашкото ателие и придума мисис Игълстоун да си поръча няколко рокли, подходящи за новата й служба.

В първия момент тя се възпротиви, но Кристофър обясни невинно:

— Права сте, разбира се. Но не искам някой да си помисли, че сте се лишавали заради Ник като види скъпия й гардероб и собствените ви дрехи. Припомнете си, че никой не знае за обстоятелствата, принудили ви да си изкарвате хляба с работа. Щом искате ще откажа поръчката за тези толкова изискани рокли и ще вземем на Ник нещо по-обикновено.

Като си помисли как бедната Никол е прекарала толкова време без този лукс мисис Игълстоун се почувства много нещастна. Точно както беше предвидил Кристофър. Тя огледа нищо неизразяващото лице на Кристофър и каза притеснено:

— О, не! Не мисля, че това е необходимо. Малката Никол заслужава нещо хубаво. Добре, ще си взема една-две рокли и ще ти се издължа от чудесната заплата, която ми предлагаш.

Прикрил усмивката си Кристофър я наблюдаваше, докато изчезна в пробната на модния шивашки салон. Докато тя беше заета с мерките той проведе кратък разговор с мадам Колет, модистката. Мисис Игълстоун щеше да открие доста повече неща от тези, които бе поръчала.