Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 9

Едгар Уолъс

— А ако я хванат… и тя ни предаде?

— Това е единственото ми съмнение и то е съвсем малко — отвърна Дора.

Високият мъж се замисли за момент. После обяви:

— Това нещо трябва да се махне от къщата. Заключи вратата, Дора!

Тя се подчини. Върху камината стоеше великолепен порцеланов часовник с малка фигура на фавън отгоре му. Като хвана този фавън здраво, Станфорд извади голяма част от машинарията на часовника, което не му попречи да продължи спокойно да тиктака. Леко натискане на една пружинка бе достатъчно, за да се отвори едната страна на бронзовата кутия и да се открие побиращият се в нея пакет, увит в станиол. Бил го сложи на масата и когато го разви, пламна такъв фойерверк от сини, зелени и чисто бели отблясъци, че Дора остана с широко отворена уста от смайване и захлас.

— Зад това се крият няколко хиляди лири стерлинги — рече замислено Станфорд, — а също и по десет години за всеки от нас.

Елегантният Мартин Елтън потръпна.

— Не говори за такива неща! — каза той. — Сега става въпрос само за това, кой ще отнесе пратката.

— Одри, естествено — отвърна невъзмутимо Дора — Никой не я познава и никой няма да се усъмни в нея. А Пиер тя лесно ще познае. И тогава вече край на всичко това, Мартин. Помисли си само: веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода…

— Навярно Лейси Маршълт ще направи Мартин директор — пошегува се Станфорд.

— Но аз почти не го познавам — рече Дора. — Бъни, нали ти разказах, че го срещнах на бала на Деншърс. Идва от Южна Африка и е ужасно богат, както и невероятно алчен.

— Да се върнем към проблема! — прекъсна я нетърпеливо Станфорд. — Какво ще стане, ако я хванат? След случая в Лейлънд Хол Елтън даде на някакъв човек от Богнър да изнесе стоката от страната. Спомняш ли си? Хубаво, Дик Шенън разговаря днес няколко часа с този приятел от Богнър.

Красивото и бледо лице на Мартин побеля още повече.

— Нищо няма да издаде — промълви той.

— Кой знае? Ако някой успее да го накара, то това ще е Шенън.

— Да, това нещо трябва да изчезне! — каза Дора. — Прибери го, Мартин!

Той се зае да опакова огърлицата, уви я в памук, пъхна я в стара цигарена кутия, която загърна в кафява хартия, завърза я с канап и я мушна в китайската ваза, стояща в ъгъла, след което сглоби отново порцелановия часовник.

— И все пак ако я хванат, ще проговори ли? — по-втори въпроса си Станфорд.

Дора се замисли за момент.

— Не, със сигурност няма! — отговори тя и после се качи горе да доведе сестра си.

Когато Одри влезе в стаята, в погледа й попадна най-напред висок широкоплещест мъж със съвсем късо подстригана коса, който я гледаше със сериозни и сурови очи.

— Господин Станфорд — представи го Дора, — а това е мъжът ми.

Одри изгледа слисана крехкия контешки облечен Елтън, чийто блед цвят на лицето се подчертаваше още повече от черните мустачки и катранените вежди. Значи това бе прехваленият Мартин!

— Много се радвам да се запозная с теб, Одри! — каза той и я изгледа с възхищение. — Дора, тя е очарователна!

— Да, по-хубава е от преди — отвърна безразлично жена му, — но е облечена ужасно.