Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 7

Когато си отиде, Лейси се приближи до прозореца.

Славеше се, че не изпитва никакъв страх. Без да зачита никого и без да се разкайва за нищо, той си бе проправил път към целта през сърцата на хората. В много страни по света жени го проклинаха, а огорчени мъже крояха отмъщение. Но той не се страхуваше от нищо. Имаше един човек, наречен Дан Торингтън, когото той мразеше повече от всичко на света, и не знаеше, че в омразата… се криеше страх!

5

Когато се прибра, Дик бе посрещнат от помощника си Стийл и първият му въпрос бе:

— Знаете ли нещо за роднините на Дора Елтън?

— Нима тя има роднини? — отвърна Стийл.

— Навярно Слик знае нещо. Казах му да дойде в шест часа. Между другото, идентифицирахте ли трупа?

— Не, но ако се съди по обувките му и торбичката му за тютюн, сигурно е чужденец — вероятно от Южна Африка. Трябва да е пристигнал с „Булавио“ или „Болморъл Касъл“. Питахте ли човека от Богнър за огърлицата?

— Да, но той твърди, че се е скарал с Елтън и не знае намеренията му. Домът на Елтън обаче е под наблюдение, нали? Добре, преди девет без четвърт тази вечер може би нищо няма да се случи. Вероятно тогава от Кързън Стрийт ще бъде изнесена огърлицата и аз лично ще я проследя, защото много държа да заловя петия — чуждестранния — член на известната банда на Дора Елтън. След това ще хвана най-накрая и нея самата.

— А защо не Бъни? — запита Стийл.

— О, той наистина е смел, но неговата смелост не е такава, каквато е необходима, за да се разхожда човек с крадена стока из Лондон, когато знае, че цялата полиция я търси. Това не е за Бъни! Навярно жена му ще опита. — Дик погледна часовника и промълви: — Пристигнала е преди половин час. Бих искал да знам …

В този миг се появи Слик Смит, както винаги облечен безукорно, господар на себе си и с безгрижно изражение. Стийл му кимна, усмихвайки се, и напусна стаята.

— Добре, че дойдохте, Слик! — рече Шенън. — Имахте право: огърлицата бе открадната и ми се струва, че Елтън е замесен в тази работа.

Слик повдигна учуден вежди.

— Наистина ли? О, господи!

— Какво знаете за госпожа Елтън? — попита Дик и му подаде бутилката с уиски.

— Очарователна дама — много очарователна! По-рано бе храбро момиче, но лоша актриса. Трябва да се е омъжила за Елтън, за да направи от него по-добър човек. Ето на какво са способни тези жени!

— Има ли сестра? — запита Дик нервно.

Смит изпразни чашата си.

— Ако има, бог да й е на помощ! — бе всичко, което каза той.

* * *

Междувременно Одри бе прекарала четвърт час на гара Виктория и прочела внимателно съобщенията за ограбването на съпругата на някакъв американски банкер, докато напразно чакаше Дора. Накрая помоли за напътствия един, изглежда, всезнаещ полицай и се качи на препоръчания от него автобус, който я откара на Кързън Стрийт. Отвори й млада и слабичка домашна прислужница.

— Госпожа Елтън е заета — каза тя. — Да не идвате случайно от Севиля?

— Не, идвам от Съсекс — отвърна Одри. — Предайте, моля, на госпожа Елтън, че сестра й е тук.

Момичето я заведе в студена малка всекидневна и я остави там сама. Одри се успокои, като си каза, че писмото, с което съобщаваше на Дора за пристигането, сигурно се е загубило. Сестрите не бяха особено близки. Дора бе започнала да играе на сцената и малко преди смъртта на майка им се бе омъжила, както изглежда, „добре“. Винаги е била давана за пример на Одри и макар да бе зарязала напълно майка си, тя си остана до края пример за съвършенство.