Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 8

Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе млада жена. Бе по-висока и по-руса от Одри и почти толкова хубава, въпреки че устата й бе малко по-груба и в очите й не се забелязваше нито следа от живия хумор на Одри.

— Миличка, откъде, за бога, пристигаш? — попита тя съвсем объркана, като вяло протегна покрита с пръстени ръка и после докосна с устни бузата на Одри.

— Не получи ли писмото ми, Дора?

— Не… Ама че си пораснала, рожбо!

— Да, човек расте… Продадох къщата.

Дора я изгледа с широко отворени очи.

— Но защо?

— Тя отдавна вече не ми принадлежеше — бе отрупана с ипотеки.

— И сега идваш тук? Това е много глупаво! Няма как да те прибера при мен.

— О, само ако мога да преспя няколко дни тук, Дора, докато си намеря работа.

Дора се разхождаше напред-назад с набръчкано чело. Носеше елегантна дневна рокля, чиято цена би осигурила на сестра й удобно жилище за цял месец, а перлената й огърлица и диамантените обеци представляваха малко състояние.

— Имам гости на чай — рече тя, — а после давам малка вечеря днес. Какво да правя с теб, така, както си облечена! По-добре иди сега в някой хотел, купи си хубави дрехи и ела пак в понеделник.

— Това ще струва повече пари, отколкото имам — отговори спокойно Одри.

Дора сви устни.

— Добре, изчакай тогава тук, ще говоря с Мартин!

Одри я проследи с усмивка. Отново бе старата Дора! По друг начин не си я бе и представяла. Почака доста, преди Дора да се върне с променено, изкуствено приятелско изражение.

— Мартин смята, че можеш да останеш — каза тя и заведе сестра си два етажа по-горе в уютна стая за гости. — Тук, в Лондон, нямаш никакви други познати, нали? — запита тя, като запали осветлението.

— Не — рече Одри. — Каква прекрасна стая!

— Преди малко бях доста груба, съкровище мое — продължи Дора и сложи ръка на рамото на Одри. — Но не ми се сърдиш, нали? Ти обеща на мама, че ще направиш за мен всичко, каквото можеш.

— Знаеш, че ще го направя — отвърна Одри развълнувано.

Дора я погали по ръката и каза радостно:

— Гостите ни вече си тръгват. Ако желаеш, след малко ще те заведа да се запознаеш с господин Станфорд и с Мартин.

Когато Дора се върна в гостната, мъжът й рече:

— Не знам дали не бе по-добре да я пратим в хотел.

Тя се засмя.

— Цял следобед си блъскате главите над това, как да доставя пратката на Пиер. Никой от вас не трябва да се излага на опасността да бъде заловен с огърлицата!

— По-тихо, глупачко! — изръмжа през зъби Елтън.

— Изслушай я! — помоли го Големия Станфорд. — Мога да си представя какво имаш предвид. Кой трябва да отнесе огърлицата?

— Кой ли? Скъпата ми сестричка, разбира се — отговори хладно Дора.

6

Бил Станфорд, наричан Големия Бил, не бе никак сантиментален, но все пак промърмори: