Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 60

Когато Дик изскочи забързан, за да отиде в Скотланд Ярд, срещна един цивилно облечен полицай, когото познаваше, и го попита не е ли виждал случайно Одри, но мъжът отговори отрицателно.

— Стоях горе на входа на метрото — каза той, — а там, както винаги, е голяма блъсканица. Никой не ми направи особено впечатление. Видях само да минава Слик Смит, облечен в едно съвсем прогизнало тъмносиньо палто.

— Кога беше това?

— Преди около пет минути, сър.

* * *

В Скотланд Ярд още не се бяха получили никакви съобщения, когато Шенън пристигна там, така че той се зае най-напред да издири Слик Смит.

Слик го нямаше, но хазяинът нямаше нищо против Дик да се качи и да го изчака в стаята му. Вратата бе заключена, но се отвори лесно и Дик тъкмо бе започнал да оглежда внимателно стаята, когато обитателят й влезе с усмивка и с голяма пура в единия край на устата.

— Добър вечер, капитане! — рече той живо. — Колко мило от ваша страна, че сте решили да ме посетите!

Шенън затвори вратата.

— Разкажете ми какво точно сте правили от пет часа досега!

— Това не е лесно — отвърна Смит. — Единственото, което знам, е че в девет и четвърт се намирах на Хеймаркет. Едно от кучетата ви ме видя и би било глупаво да го отричам. През останалото време скитах на-горе-надолу. Между другото бюрото на Стормър е пуснало човек по петите ми. Така че трябва само да попитате. Искам да ви кажа нещо, капитане: нека да си разкрием картите. Днес в жилището ви е станала кражба. Затова ли искате да ме арестувате?

Това хладнокръвие подразни Дик. Нервите му бяха опънати и в дъното на сърцето си той знаеше, че загубата на цяло състояние не го засяга толкова, колкото въпросът дали Одри не бе в опасност.

— Смит — каза той настоятелно, — бихте ли ми направили услугата да ми отговорите откровено? Когато се върнах у дома, госпожица Бедфорд бе с мен. Познавате ли я?

— Виждал съм я веднъж — отговори Смит.

— Добре, дали имате нещо общо с кражбата ми е все едно, но ми кажете друго, а именно дали сте виждали госпожица Бедфорд тази вечер?

Усмивката на Смит се разтегна върху цялото му лице.

— Разбира се, че я видях! — рече той. — Преди две минути стоеше пред тази къща.

Едва бе изговорил това, когато Дик вече се спускаше по стълбите. По тротоара се движеше напред-назад една фигура в шлифер.

— Одри? — извика той. — О, Одри, колко е хубаво, че сте тук!

— Господин Смит не ви ли каза, че чаках? — попита тя.

— Значи е предполагал, че ще дойда тук? — отвърна учудено Дик.

Той се качи отново горе с нея и тя започна да разказва.

— Помислих, че сте вие, когато един мъж слезе и прошепна нещо на инспектора. Но когато отвори вратата, видях, че не сте вие. Дик, това беше Малпас! Тръгнах след него и го проследих по Пантън Стрийт, после през Лейстър Скуеър чак до Ковънтри Стрийт. Оттам сви в една малка пресечка, мина край Павилион Тиътър и нагоре по Грейт Уиндмил Стрийт. Видях една спряла лимузина и когато той се качи в нея, направих глупост. Извиках „Стой!“ и се затичах към колата и за мое най-голямо учудване той не потегли, а само показа главата си през прозореца и каза: „Вие ли сте, госпожице Бедфорд? Моля, качете се! Искам да поговоря с вас!“ Хукнах да бягам, а той изскочи светкавично от колата. Как съм се измъкнала, сама не знам. Наоколо нямаше никой, а бях изплашена до смърт. Едва когато минах няколко пресечки на зиг-заг и не можех повече, се появи господин Смит. Ужасно се изплаших, защото реших, че бе Малпас. И това е всичко! След това господин Смит ме отведе у вас и там срещнахме един полицай, който ни каза, че сте питали за мен.