Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 59

— Дръжте го! — извика Шенън, забелязал дотичалия полицай. Но ревът на мотора заглуши гласа му. Другата кола изви в дъга около полицейския служител и изчезна по Шафтсбъри Авеню.

Дик с мъка изпълзя от колата и помогна на Одри да се изправи на крака.

— Засякохте ли номера? — попита той.

— Да, сър — каза шофьорът. — XG 97435.

Дик се изсмя.

— Това е номерът на собствената ми кола! — поясни той — Във всеки случай приятелчето ни има чувство за хумор.

Приближи се един инспектор, който след кратък разговор с Шенън осигури кола и отиде с тях на Хеймаркет.

— Виж ти! — рече Дик, когато стигнаха жилището му и той погледна нагоре към прозорците. Бе наредил на прислужника си да не напуска всекидневната, преди той да се е върнал, а сега горе бе тъмно.

— Останете в преддверието и дръжте чантата — рече той на полицейския служител. — Одри, застанете зад инспектора.

Шенън включи осветлението на стълбите и отвори вратата на жилището си. Крушката в коридора липсваше, така че той напразно въртеше ключа. Влезе с изваден пистолет в затворената всекидневна, запали лампата и видя прислужника си Уилям да лежи в кръв пред дивана. А стоманеният сейф зееше насреща му! Разбитата врата висеше на едната си панта. Купата с безценно то съдържание бе изчезнала.

За щастие раната на Уилям не се оказа толкова опасна и когато прислужникът започна да се съвзема, Дик влезе в съседната спалня. Прозорецът й стоеше отворен. Той го затвори и пусна щорите. Освен това чекмеджетата на нощната му масичка бяха извадени, а леглото му бе разбъркано.

Излезе отново от апартамента и видя, че сега стълбите бяха тъмни.

— Кой изгаси светлината? — викна той отгоре.

— Мислех, че вие сте го направили, сър! — отговори инспекторът.

— Качете се тук и донесете чантата. Одри, моля ви, качете се и вие.

— Чантата ли, сър? Та нали вие я взехте!

— Какво? — изкрещя Шенън.

— Когато преди малко слязохте, нали ми казахте: „Дайте ми чантата и останете тук!“.

— О, невероятен идиот! Не можахте ли да го видите? — възмути се Дик.

— Беше тъмно, сър.

— А вие видяхте ли го, Одри?

Отговор не последва.

— Къде е младата дама?

— Тук долу до вратата.

Дик се завъртя и запали осветлението.

Одри бе изчезнала.

Шофьорът на таксито още чакаше. Беше видял „господина“ да излиза с чантата в ръка, а после бе излязла и дамата. Накъде бяха тръгнали и дали се движеха заедно, не можеше да каже.

За възможно най-кратко време всеки полицейски участък в Лондон бе научил за кражбата. Всички дежурни полицаи знаеха, че трябва да се оглеждат за мъж с голяма чанта, както и за точно описана млада дама в шлифер.

Уилям не можа да разкаже нищо друго, освен че е чел вестник, докато изведнъж след това всичко му се губеше.