Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 62

Одри погледна недоумяващо документа.

— Но тя винаги казваше, че ти си по-голяма и в училище ти винаги бе с един клас преди мен! Ако това е така, баща ми…

— Точно така, скъпа! Твоят баща не лежи в затвора — каза тихо Дора. — Не исках да го приема, но… става дума за моя! Той е американец, който дошъл в Южна Африка и се женил за мама, когато си била на четири седмици.

— Невероятна история! — промълви Одри. — Изведнъж не трябва да се казвам Одри! А и двете ли носим името Дороти? — Изведнъж тя трепна и скочи от стола. — Мога да докажа, че съм по-малката! — извика тя триумфиращо. — Мама сама ми каза къде е било кръщенето ми — в една църква в Розбанк в Южна Африка!

* * *

След като Дора изпрати сестра си до външната врата и се върна във всекидневната, от съседната стая излезе съпругът и.

При вида на изражението му тя се отдръпна изплашена.

— Мартин, да не си решил…?

Той кимна. Между него и приказното богатство стоеше един човек.

* * *

Господин Уилит винаги се смущаваше в присъствието на Дан Торингтън. Дори и сега проницателният поглед на възрастния мъж му причиняваше неудобство. Торингтън седеше с цигара в устата, обърнал гръб на огъня в камината.

— Имам пълно доверие на Стормър — каза той живо, — но такова младо момиче не става за моя секретарка. Ще ми играе по нервите! И въобще коя я тя?

— Момичето, което работеше за Малпас, сър.

— Да не е приятелката на този симпатичен капитан Шенън?

— Точно тя, сър.

— О! — Торингтън потри брадичката си — И Шенън ли желае това?

— Шенън не знае нищо, сър. Идеята бе на господин Стормър За да ви кажа истината…

— Аха! — забеляза сухо той — Значи най-накрая истината! Е, нека да я чуем!

— Тя работи за нас и бихме искали да имаме някой край вас — за всеки случай.

— Толкова ли е способна тази млада дама? — засмя се Торингтън. — Добре, изпратете момичето днес следобед. Най-малкото мога да я видя. Как се казва?

— Одри Бедфорд.

Името не му говореше нищо.

— Значи в три — отвърна той.

— Тя е тук в хотела. Бихте ли…

— Какво? Още сега ли сте я довели?

— Тя живее тук — рече Уилит.

Торингтън се усмихна развеселен.

— Ако паметта ми не ми изневерява, почти съм убеден, че ще съм зает през цялото време, за да я пазя — забеляза той. — Но нека да дойде!

Уилит излезе и след малко се върна с Одри.

Торингтън я огледа с бърз поглед от главата до петите.

— Никога не бях виждал нещо, което да прилича по-малко на детектив — рече той сухо.

— И аз си се представям още по-малко като детектив — отвърна тя с усмивка, когато той й подаде ръка. — Господин Уилит ми каза, че бихте искали да ме назначите като секретарка.

— Господин Уилит преувеличава — поясни Торингтън добродушно. — Опитна секретарка ли сте?

— Не, не съм — призна тя угрижено.

— Толкова по-добре! — усмивката му бе заразяваща. — Не вярвам, че бих понесъл някоя опитна секретарка — твърде сръчните хора действат ужасно потискащо. Смятам, че тогава няма да измъквате тайно писмата ми, за да ги четете или снимате. Добре, господин Уилит, искам да поговоря по-подробно с тази дама.