Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 57

— Какви са тези неща? — запита той, като извади шепа „кристали“ с различна големина. Изсипа една след друга няколко шепи върху масата. — Е, сър? — рече Стийл триумфиращо.

— Това са… — запъна се Дик, — това са диаманти на стойност около 250 000 лири.

— А в стаята на Малпас има три пъти повече — продължи Стийл. — Идолът е пълен с тях. Открих скривалището съвсем случайно, тъй като ми доскуча малко и взех да разглеждам двете бронзови котки. Размишлявах дали са само за украса или имат още някакво предназначение и когато дръпнах едното животно, то започна да се върти и да издава шум, сякаш съм пуснал голям часовник. Завъртя се на деветдесет градуса и като опитах с другото, историята се повтори. След това — не знам дали не съм натиснал несъзнателно някаква пружина — изведнъж гърдите на идола се разтвориха по средата. Покатерих се върху пиедестала и осветих с фенерчето си вътрешността му и — заклевам ви се, тялото му е пълно до половината с такива, а и с по-големи камъни!

Дик разгледа диамантите. Върху всеки от тях имаше малък червен печат, който удостоверяваше произхода му.

— Сигурно не ги е продал, защото през последните години цените на диамантите спаднаха заради свръхпредлагането им — забеляза той. — Надявам се, че сте затворили вратичката на идола след това.

— Естествено! И за щастие бях сам в стаята, когато направих откритието.

Шенън изсипа камъните в една купа, която прибра в сейфа си.

— Останалите трябва да се занесат още днес в Скотланд Ярд — заяви той. После покани Одри да дойде с него, взе една чанта и се отправи към Портмън Скуеър.

Стийл бе оставил двама на пост в стаята на Малпас. Трети се намираше в преддверието, а от горния етаж слезе инспекторът. По желание на Дик, с оглед да бъдат предотвратени някакви нови произшествия, бе извикан също и полицаят от преддверието. После Дик отиде до нишата и дръпна завесата встрани. Веднага щом завъртя котките, механизмът се задейства и покачил се на пиедестала, той извади шепа камъни.

— Наистина са там — рече той, като слезе отново на пода и изсипа камъните в чантата, лежаща на масата на Малпас.

В същия миг чу прещракване и се обърна. Двете котки започнаха да се въртят бавно и едновременно с това всички светлини изгаснаха.

— Застанете пред вратата! — изкомандва бързо Шенън. — Един от вас да се придвижи до бюфета и да притисне върха на палката си към ламперията. Помести ли се, да удря с палката. Къде са фенерчетата?

— Вън на стълбите, сър — обади се инспекторът.

— Вземете ги! Полицаят на вратата да пропусне инспектора и да внимава много, този, който се върне, наистина да е пак инспекторът.

Одри почувства сърцето си да бие лудо и ръката и затърси тази на Дик.

— Какво ще стане? — прошепна тя уплашено.

— Не знам — отвърна Шенън също толкова тихо. — Стойте близо до мен!

— Вратата е затворена! — извика инспекторът.

Едновременно с това Стийл, който пълзеше по пода към идола, запита:

— Няма ли някой кибрит? Капитане, не чухте ли нещо?

— Стори ми се, че тух леко скърцане. Можете ли да напипате идола?