Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 56

— Е, госпожице, какво означава това? — запита той и… погледна в засмените очи на Одри.

— Исках да говоря с вас и тъй като детективите никога не звънят.

— Какво искате да кажете? Влезте! Какво хвърляхте — храна за пилета ли?

— Не, въобще приключих работата с пилетата. Сега сме колеги.

През това време бяха стигнали стаята и след като прислужникът бе отпратен, Одри извади от чантата си малка сребърна звезда и я постави с театрален жест върху масата.

— Стормър? — измърмори той, като не вярваше на очите си. — Но вие казахте, че…

— С пилетата приключих веднъж завинаги — повтори тя, като съблече мокрия си шлифер. — Те не ми понасят Но виждам, че не сте свикнали с посещения на дами, капитане, и това говори във ваша полза. — Одри позвъни и после поръча на крайно изумения прислужник: — Много горещ чай и много гореща препечена филийка, моля! — А когато той изчезна, се обърна отново към Дик: — Когато при вас дойде дама, първото, което трябва да направите, е да я попитате дали не иска чай и второто — дали не е гладна. След това придърпвате най-удобното кресло до камината и питате със загрижен тон дали краката й случайно не са се измокрили — което при мен не се е случило. Може да сте добър детектив, но сте лош домакин.

— Сега ми разкажете какви приключения сте преживели! — помоли я той, след като изпълни съветите й.

Одри му разправи всичко и накрая добави:

— Така че единственото, което ще трябва да правя, е да живея в луксозен хотел и да наблюдавам с майчинско около един шестдесегодишен господин, който дори не ме познава и навярно ще се разсърди горчиво на моето настойничество. Но това е прилично занимание и във всеки случай господин Стормър е по-привлекателен от господин Малпас.

Тя замълча, когато прислужникът донесе чая и се зае да слага масата, след което Дик го отпрати.

— В крайна сметка и това е работа — каза Дик, — макар и не най-приятната за едно младо момиче. Все пак съм доволен, че сте при Стормър. Не знам какво точно да ви посъветвам. Имам някакъв план за бъдещето ви и бих искал да си намерите нещо по-весело и по-безопасно, докато реша загадката на Портмън Скуеър и тикна Малпас зад решетките. А после…

— Е, и какво после? — попита тя, когато той млъкна.

— После си надявам, че ще ми разрешите да… се позанимая с вашите работи — отговори той спокойно и в погледа му имаше нещо, което я накара да стане бързо.

— Трябва да си вървя — рече Одри. — Чаят бе чудесен.

Дик позвъни за шлифера й, който се сушеше в кухнята.

— Какво ще кажете, ако се заема с бъдещето ви?

Тя поклати глава.

— Не… не знам… Много съм ви благодарна за всичко, което сторихте…

В този момент прислужникът донесе шлифера и Дик й помогна да го облече. Веднага след това се позвъни и влезе Стийл.

Той се поклони леко на Одри и се обърна после към Дик.