Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 114

— Къде ще отседнете по време на престоя си на Солио II?

— Нямам представа — каза Найтхоук. — Можете ли да ми препоръчате някой добър хотел?

— Ще добавя списък на хотелите и цената на стаите към визата ви — отвърна компютърът. — Ще декларирате ли някакво оръжие?

— Аз съм просто студент — усмихна се Найтхоук. — За какво ми е оръжие?

— Не отговорихте на въпроса.

— Не, нямам никакви оръжия.

— Имате ли някакви настоящи здравни проблеми?

— Не.

Машината му върна паспорта заедно с тридесетдневна виза и списък на хотелите.

— Преминахте митническата проверка, Винсент Ландис — съобщи компютърът. — Добре дошъл на Солио II.

— Благодаря.

Найтхоук стана и излезе от гишето. Дядо Коледа вече го чакаше.

— Как мина? — попита възрастният мъж.

— Без проблем. А ти?

— Всичко е наред.

— Тогава да тръгваме — Найтхоук се насочи към изхода и двамата се сляха с тълпата, която отиваше към въздушен автобус, с който стигнаха до града. Щом излязоха на една улица с много хотели, те слязоха.

— Сега какво ще правим? — попита Дядо Коледа.

Найтхоук огледа внимателно обстановката.

— Опитвам се да си спомня къде е Службата по сигурността. — Най-накрая сви рамене. — Няма значение, ще я намерим по-късно. Нека си запазим стаи.

Регистрираха се в един от хотелите и се срещнаха след няколко часа, за да вечерят.

— Разбра ли къде е? — попита Дядо Коледа.

— Службата по сигурността ли? — изръмжа Найтхоук. — Да, на осемстотин метра е оттук.

— И сигурно гъмжи от въоръжени мъже?

— В момента — да — отвърна Найтхоук. — Ще минем по-късно, за да видим как изглежда по тъмно.

Вечеряха в ресторанта на хотела. Почти през цялото време Дядо Коледа се оплакваше, че месото било блудкаво в сравнение с това от червен бизон. Изчакаха да се стъмни, след което излязоха и тръгнаха към голямата сграда, в която се намираше офисът на Ернандес.

— Нервен съм — каза Дядо Коледа.

— Защо? — попита Найтхоук.

— Не зная. Може би защото дотук не беше трудно. Непрекъснато си мисля, че някой ни наблюдава и се готви да ни нападне.

— Ще съжалява — каза Найтхоук с мрачна усмивка. — Така както се разхождам, имам около тридесет монети от доларите на Мария Тереза.

— Имаш предвид, че вече си сглобил пистолета? — попита Дядо Коледа.

— Помислих си, че ще бъда по-дискретен, ако го направя в стаята си, не пред Службата по сигурността — каза Найтхоук сухо.

Дядо Коледа не спираше да се оглежда нервно наляво-надясно. Най-накрая Найтхоук спря и се обърна към него.

— Виж, ако ще се успокоиш като обереш няколко църкви, ще ти подбера една-две и…

— Не искам да обирам църкви.

— Е, определено трябва да направиш нещо с ръцете си — каза Найтхоук. — Даже мен изнервяш така.

— Съжалявам — Дядо Коледа мушна ръцете си в джобовете.

— Добре — каза Найтхоук и потупа приятеля си окуражително. — Да вървим!

Минаха още няколко пресечки и накрая се озоваха пред една голяма сграда.

— Това ли е? — попита възрастният мъж.

— Да.

— Е, как ще проникнеш — отпред, отзад или отстрани?