Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 115

— Отпред — отговори Найтхоук. — Нали затова съм студент от Аристотел? Утре ще дойда и ще си уговоря среща.

Тъкмо си тръгваха, когато се отвори един прозорец на третия етаж и облечена в лъскаво жена излезе на балкона. Беше Мелисанда, цялата в злато.

— Това е тя! — прошепна Найтхоук.

— Знаех си, че онези документи за самоличност са прекалено добри, за да са истина — промърмори Дядо Коледа.

— Какво имаш предвид?

— Те знаят, че сме тук, синко, или най-малкото ни очакват всеки момент — прошепна възрастният мъж. — Погледни я, облечена в злато и диаманти, облегната на парапета. Използват я като примамка.

— За мен?

— За кого друг?

— И си мислят, че ще нахлуя в сградата, ще застрелям всеки, който ми се изпречи на пътя и ще стигна до третия етаж, понеже тя стои там? — продължи Найтхоук.

— Да — каза Дядо Коледа. — Много са глупави, нали?

— Определено.

— Е, какво ще правим сега? — попита възрастният мъж. — Ще се връщаме в хотела ли?

— Ти можеш да си ходиш, ако искаш.

— Ами ти?

— Аз ли? — попита Найтхоук. — Аз ще нахлуя в сградата, ще застрелям всеки, който ми се изпречи, и ще стигна до третия етаж.

— Мисля, че току-що ти обясних: те само това и чакат — сопна се Дядо Коледа.

— Те очакват човек — отвърна Найтхоук като провери специалния пистолет и го пъхна обратно в джоба си. — Но ще си имат работа с Перфектния убиец.

Джеф се обърна и тръгна по украсените стълби към главния вход.

Двадесет и осма глава

Найтхоук влезе в сградата като мина през охранителния скенер, без да задейства алармата. След минута колебание Дядо Коледа го последва на подобаваща дистанция.

Зад едно бюро в главното фоайе седеше млад мъж. Той погледна Найтхоук с отегчено изражение на навъсеното си лице.

— Мога ли да ви помогна?

— Казвам се Ландис, Винс Ландис. Студент съм на Аристотел. Бих искал да си уговоря интервю с полковник Джеймс Ернандес.

— Работа ли търсите?

— Казах ви — искам да го интервюирам.

— В каква връзка?

— Не виждам какво ви интересува — отвърна Найтхоук.

— С грубост няма да си уредите интервю — каза младият мъж учтиво. — Трябва да зная целта на молбата ви.

— Специализирам шифри и комуникации — отвърна Найтхоук. — Искам да говоря с него относно употребата на шифрите в неговата работа.

— Ще му предам вашата молба, мистър Ландис — каза мъжът. — Имате ли адрес, на който да ви намерим?

— Ще изчакам тук.

— Може да отнеме дни, дори седмици да си уредите среща — усмихна се мъжът. — И то ако изобщо се съгласи да ви види.

— Нямам на разположение дни или седмици — отвърна Найтхоук. — Напускам Солио II след няколко часа. Ще трябва да стане веднага.

— Не подлежи на обсъждане.

— Свържете се с него, нека той да реши.

— Нареждате ли ми? — попита младият мъж и се изправи.

— Опитвам се да ви спася живота — каза Найтхоук. — Обадете му се!

— Няма да го направя!

Найтхоук извади пистолета си и го застреля на място. Мъжът се строполи зад бюрото. Без да го поглежда втори път, Джеф се отправи към най-близкия асансьор.

— Не тръгвай натам! — каза един глас зад него. Той се обърна и видя Дядо Коледа.

— Би трябвало някой да наблюдава фоайето — продължи възрастният мъж. — Знаят, че си убил този младеж. Ако се качиш в асансьора, ще им направиш удоволствието сам да влезеш в капан. Когато се опиташ да излезеш, ще те чакат толкова въоръжени хора, че дори ти няма да можеш да се справиш с тях. Ако бях на твое място, щях да потърся стълбището. Дори да тръгнат по петите ти, ще имаш малко повече място за маневри.