Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 113

— Е, ако стане напечено, просто ще застрелям всички по пътя си на влизане и на излизане — каза Найтхоук като сви рамене.

— Просто така? — попита възрастният мъж и щракна с пръсти.

— Защо не? Убих Маркиза, нали?

— А ако налетиш на някой по-добър?

— Ако някой е по-добър от Маркиза, няма да работи за жълти стотинки като охрана — отговори Найтхоук. — Вместо това ще се е установил някъде в Границата и ще владее десетина планети.

— Ами, помисли си: пистолетът, който носиш, няма заглушител. При първия изстрел ще дотърчат всички, които са били в радиус от половин километър.

— Ще има само един изстрел — отговори Найтхоук. — Повече не са ми нужни.

— Един, пет, десет — ще се вдигне шум.

— Ернандес носи лазерен пистолет. Преди моят да е гръмнал, ще взема неговото оръжие, а то е безшумно като се изключи тихото бръмчене. Ако никой не чуе втори изстрел, ще си помислят, че първият е бил нещо друго.

— Ти така се надяваш.

— Всъщност, не ми пука много-много. Ако работят за Ернандес или само докоснат моята Мелисанда, значи искам да ги убия.

— Е, аз, обаче, бих се чувствал много по-сигурен, ако имаше друг начин да влезеш при него, вместо някаква жалка история и желанието да застреляш всички, които ти се изпречат на пътя — каза Дядо Коледа.

— Само кажи и ще кацнем на първата планета, за да те оставя.

— Не желая да си отивам, синко — възрази възрастният мъж. — Просто искам да бъдеш малко по-внимателен и предпазлив, за да оцелееш.

Найтхоук погледна към Солио II — зелено-синя планета, която се въртеше на предния екран.

— Тя е там в момента — каза той. — Колкото по-бързо стигнем, толкова по-скоро ще сме отново заедно.

— Синко — въздъхна Дядо Коледа, — не ми е приятно все да ти го повтарям, но тя не иска да сте заедно.

Найтхоук направи гримаса.

— Ще поиска — каза твърдо той.

Двадесет и седма глава

Кацнаха на единствения космодрум на Солио II, на около петнадесет километра от главния град на планетата, който също се казваше Солио. За разлика от много планети в Границата, Солио II беше достатъчно голяма и гъсто населена планета, за да има митница. Найтхоук и Дядо Коледа бяха разпределени на различни гишета и документите им минаха на проверка.

— Моля, подайте паспорта си тук, сър — поръча митническият компютър.

Найтхоук го мушна на указаното място.

— Благодаря. Моля, седнете!

Найтхоук седна срещу холографския екран.

— Име?

— Винс Ландис.

— В паспорта ви пише Винсент Ландис.

— Винс е съкратено от Винсент.

— Проверка… потвърдено. Родна планета?

— Силвърблу.

— В паспорта ви пише, че живеете на Аристотел.

— Да, сега живея там, но съм студент и жителството ми е временно. Постоянното ми жителство е при родителите ми на Силвърблу.

— Достоверност… прието. Възраст?

— Двадесет и една.

— Цел на посещението?

— Научно изследване.

— Каква е сферата на обучението ви?

— Както виждате — отговори Найтхоук, — специализирам шифри. Докторската ми дисертация се отнася за шифрите в охранителните системи по Вътрешната граница. Смятам да посетя няколко планети в Границата като разпитам органите на сигурността за употребата на шифри в ежедневната им работа.